Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Зората тлееше на хоризонта, когато корабът най-после започна да се спуска. Много време беше минало, откакто бяха прелетели над последното голямо селище и Пол не виждаше съвсем никакви признаци на човешки живот в тази гола част на червената пустиня. Гали, който спеше в скута му, се събуди и се изправи до парапета.
Въздушният кораб се наклони и тръгна успоредно на дълга стена от изрязани от вятъра хълмове. Забави ход, за да мине през един проход, после започна да се спуска още по-внимателно. За първи път Пол различи подробности от пейзажа — стари жълти дървета с бодливи клони и дрипави пурпурни растения, които приличаха на високи струи дим.
— Виж! — посочи Гали. — Това трябва да е лагерът! Малък кръг от палатки, може би общо половин дузина, се гушеше в дъното на долината до едно сухо дере. До тях беше завързан друг въздушен кораб, още по-голям от онзи, с който летяха.
— Това е „Въздържание“, моят кораб! — извика Бръмонд от носа. — Най-хубавият кораб в цял Уламар.
Група нимбори, които копаеха в средата на дерето, погледнаха нагоре, щом корабът се приближи. Единият се втурна към палатките.
Бръмонд спусна кораба до „Въздържание“ съвсем гладко и го задържа на височина от земята малко повече от човешки бой, а после го остави да се приземи леко като ято гъски. Скочи от капитанския мостик през парапета, вдигна облак червен прах и се завтече към палатките. Пол, Багуолтър и Гали слязоха малко по-бавно.
Нимборите бяха престанали да копаят и сега се трупаха около новодошлите, като продължаваха да стискат инструментите си в ръце. Погледите им се стрелкаха и се изплъзваха; устите им зееха отворени, сякаш не можеха да си поемат достатъчно въздух. Личеше, че ги мъчи любопитство, но това като че ли беше по-скоро любопитство, породено от скука, а не от някакъв истински интерес. На Пол му мина през ума, че приличат много повече на зверове от Клуру и на съседите му от народа на рибарите.
— Ей го на! — прокънтя гласът на Бръмонд откъм алените камъни. Беше се появил от една от по-големите палатки, прегърнал висока хубава жена с колосана бяла блуза и дълга пола. Даже и слънцепредпазният шлем на главата й изглеждаше съвсем официален и стилен. — Това е Джоана, моята годеница — и дъщеря на Багс, разбира се. Единственото наистина умно нещо, което някога е направил.
— Добре дошли в нашия лагер. — Джоана се усмихна и подаде ръка на Пол. Щом видя Гали, очите й светнаха. — О! Това трябва да е детенцето. Но ти съвсем не си дете — че ти си пораснал! Какво удоволствие е за мене да се запозная с вас, млади господарю. Мисля, че имам няколко джинджифилови сладки в кутията за хляб, но трябва да проверим.
Гали грейна в усмивка, щом тя отново се обърна към Пол:
— Но първо трябва да се погрижим за вашата годеница, защото чух, че жреците на Сумбар са се отнесли ужасно с нея.
Пол не си направи труда да оспорва думата „годеница“: ако и Джоана беше същата като наречения за нея, щеше да е безсмислено.
— Да, надявам се Хърли да ми помогне да я свалим долу.
— Разбира се, че ще помогне. Междувременно ще спретна един сутрешен чай на верандата — викаме му веранда, но, разбира се, всъщност е само нещо като платнен навес пред палатката, който ни пази от това жежко марсианско слънце — тя пак му се усмихна, след това пристъпи напред и целуна професор Багуолтър по бузата. — А на тебе дори и дума не съм казала още, мили татко! Колко ужасно от моя страна! Вярвам, че не си се наранил, докато сте хайманосвали двамата с Хърли.
Джоана се разпореждаше в лагера с почти ужасяваща сръчност. Само няколко минути след пристигането им тя беше настанила жената вонари в легло в една от палатките, беше се погрижила всеки да получи вода и да се измие, после представи Пол и Гали на двама други членове на експедицията — талтор на име Ксааро, който като че ли беше картограф, и на един дребосък, Кръмли — бригадира на нимборския работен отряд. След това заведе Гали в кухнята да й помогне да приготви закуската.
Тогава Пол се върна при крилатата жена. Седна на пода на палатката до постелята й и отново се удиви на силното въздействие, което имаше присъствието и върху него.
Клепачите й трепнаха. Усети как нещо в отговор трепна и в гърдите му. След миг клепачите й бавно се отвориха. Тя дълго безизразно се взира в тавана, после на лицето й внезапно се изписа тревога и тя се опита да се понадигне.
— В безопасност си — каза Пол и сложи ръка върху китката й. Възхищаваше от хладната й, копринена лазурна кожа. — Спасихме те от жреците.
Тя извърна огромните си очи към него — беше нащрек като животно в клетка.