Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Пъг замълча.

— Това… звучи логично.

— И когато създадеш разлом, ти огъваш повърхността на мехура!

Пъг поклати глава.

— Обърка ме.

— Ще ти го обясня някой друг път. Ех, ако можех да обясня и как се вмества Коридорът на световете във всичко това…

— Все ще измислиш нещо, сигурен съм.

— Имаш ли причина да ми гостуваш, или си дошъл просто така? — попита Накор.

— Имам. Трябва ми помощта ти.

— Деца, продължавайте да си играете — извика Накор.

— Кои са тези деца? — попита Пъг, след като Накор го поведе обратно в храма.

— Синовете и дъщерите на живеещи наоколо хора. Хора, които се опитват да възстановят рухналите си домове, работилници и дюкяни, но нямат време за децата. Даваме им сигурно място, където могат да ги оставят, вместо да тичат безпризорни по улиците.

— А когато си възстановят занаятите, децата ще се върнат да помагат на родителите си.

— Правилно — каза Накор. — Междувременно печелим доверието на хора, които ще са склонни да помагат на нас. Повечето са опитни занаятчии.

— Ти май наистина си се отдал на този храм на Арч-Индар?

— Посветих се на задачата да бъде издигнат — каза Накор.

— А след това?

Накор сви рамене.

— Не знам. Ще го оставя на някой по-способен от мен да го поддържа. Не е истинското ми призвание. Ако беше храмът на Изгубената богиня на знанието, може би, макар да смятам, че заниманията ми над Водар-Хоспур ми стигат за цял живот. — Имаше предвид магическия кодекс, който бе притежавал много години, артефакт, който му беше дал невероятно знание и сила, но който също така бе застрашил разсъдъка му.

— И после?

— Не знам. Мисля, че ще се заловя с нещо друго.

Стигнаха кабинета на Накор и влязоха.

— Шо Пи ли смяташ да оставиш да ръководи храма? — попита Пъг.

— Едва ли. Той… поема по друг път, макар че не съм сигурен по какъв точно.

— Някой друг? — попита Пъг, след като седна.

Накор кимна.

— Не съм сигурен, но мисля, че знам кое е подходящото лице.

— Би ли ме осветлил?

— Не — ухили се Накор. — Може да греша и тогава ще изляза глупак.

— Небесата да не дават дано — сухо каза Пъг.

— Е, казвай, що за помощ търсиш от мен?

Пъг му обясни за положението със сааурците на север и завърши с думите:

— Патрик иска да им предам ултиматум, а ако не напуснат Кралството, ми заповяда да ги унищожа.

Накор се намръщи.

— Мълвата за твоето могъщество кръжи от доста години, приятелю. Мислех, че е само въпрос на време преди някой на власт да се опита да те привлече към каузата си.

— Винаги съм служил на Кралството без заповеди.

— Вярно, но никога преди не си бил подчинен на едно импулсивно момче.

Пъг се отпусна в стола си.

— Откакто придобих могъществото си, никога не съм се смятал за подчинен на никого. Като Велик в цуранската империя, бях извън закона, не се подчинявах на никаква власт, освен на личната си съвест и на правомощието да правя това, което е най-добро за империята. След като се върнах на Мидкемия, Короната реши да ме остави на мира и ми позволи да водя делата си в Звезден пристан както намеря за добре. Крал Боррик и крал Луам бяха доволни да знаят, че не бих направил нищо, което би нанесло щети на техните владения. Сега, с това „иди и унищожи враговете ни“ от страна на Патрик, не съм сигурен как е най-добре да постъпя.