За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
При същото условие е станала и подялбата, която Людовик Благочестиви е направил между тримата си синове — Пипин, Людовик и Карл в 837 г. на Аахенския събор; също и друга една подялба от същия император, направена двадесет години по-рано, между Лотар, Пипин и Людовик. Може да се види също така клетвата, която Людовик Заекващи дава в Компиен: «Аз, Людовик, поставен за крал по милост божия и по избор на народа, обещавам.» Това, което казвам, се потвърждава и от актовете на събора във Валенция71, свикан в 890 г. за избиране на Людовик, сина на Бозан, за крал на Арл. Людовик бил избран; и като главно основание за това било изтъкнато, че той е от императорски род, че Карл Дебели му бил дал кралско достойнство и че император Арнул го утвърдил с това достойнство чрез скиптъра си и чрез изпращането на посланици при него. Арлското кралство, както другите отделили се и станали независими от Карл Велики кралства, било изборно и наследствено.
Глава XVI
II
Карл Велики
Карл Велики се е стараел да задържа властта на бла-городничеството в определените й граници и да про-тиводействува на опозицията от страна на духовенството и свободните. Той установил такава умереност в държавните съсловия, че ги поставил в равновесие и господар останал той сам. Всичко било обединено чрез силата на неговия гений. Той постоянно водел знатната класа от поход на поход; не й оставял време за каквито и да е замисли, като я ангажирвал с преследване на собствените си цели. Империята се поддържала от величието на нейния вожд; велик бил кралят, но още по-велик човекът. Кралете — негови синове, били първите му поданици, оръдия на неговата власт, образци на подчинение. Той издал чудесни разпоредби; нещо повече, направил така, че те да бъдат изпълнявани. Неговият гений проникнал във всички части на империята. В законите на тоя господар се чувствува духът на предвидливостта, която включва всичко; чувствува се една сила, която повлича всичко. Поводите за отклонение от задълженията били премахнати; нехайството — отстранено; злоупотребите — изкоренявани или предотвратявани. Той е можел да наказва; но още повече — да прощава. Широк в замислите си, прост в изпълнението им; никой още не е достигнал тая степен на съвършенство да върши най-големите дела с лекота и най-трудните — с бързина. Той непрекъснато е обикалял из своята огромна империя, вниквайки във всичко, на което попадне. От всяка страна възниквали дела и той ги завършвал навсякъде. Никой друг господар не е можел така да пренебрегва опасностите, никой — така да ги избягва. Той си е играел с тях и особено с онези, на които почти винаги са подложени великите завоеватели (аз имам пред вид заговорите). Този удивителен предводител е бил крайно умерен; характерът му мек, държанието му — просто; обичал да общува с хората от своя двор. Бил е може би прекалено чувствителен към чара на жените; но господар като него, който е управлявал винаги сам и е прекарал живота си в труд, заслужава извинение. Той е поставил чудесен ред в разходите си; управлявал имотите си благоразумно, внимателно и пестеливо; всеки глава на семейство би могъл да се поучи от него как се гледа къща. В неговите капитуларии се вижда оня чист и свещен извор, от който той е черпел своите богатства. Ще кажа само една дума още: той заповядвал да се продават яйцата от неговите птичи дворове и имения, както и излишната трева от градините му; и между другото е раздал на своите народи всички богатства на лангобардите и огромните съкровища на онези хуни, които били опустошили целия свят.
Глава XIX
Продължение на същата тема
Карл Велики и неговите първи приемници се опасявали да не би управителите, които изпращали в отдалечените провинции, да проявят склонност към бунт; те смятали, че ще срещнат по-голяма покорност у духовните лица, затова основали в Германия много епископства и присъединили към тях крупните феоди. От някои грамоти става ясно, че клаузите, съдържащи прерогативите на тия феоди, са се отличавали от клаузите, които обикновено били поставяни при тоя вид концесии, макар днес главните духовни лица в Германия да са облечени във върховна власт. Както и да е, но те са служели като предни постове против саксите. Това, което императорите не можели да постигнат чрез отпуснатите и нехайни левди, смятали да го постигнат чрез усърдието и дейното внимание на епископите; защото един такъв васал, освен че не можел да си послужи с подчинените народи против тях, но и, обратно, сам той имал нужда от тях против тия народи.