Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Златните плащове бяха почти толкова несигурно оръжие. Шест хиляди мъже в Градската стража благодарение на Церсей, но едва на четвъртина от тях можеше да се разчита.

— Все се разкрива по някой предател, макар че има и такива, дето и паякът ти няма да ги открие — беше го предупредил Байуотър. — Но има и стотици, дето са по-зелени от зелената трева, хора, които са се записали заради хляба, ейла и сигурността. Никой не обича да изглежда страхливец в очите на приятелите си, затова отначало ще се бият много храбро, докато всичко е само бойни рогове и веещи се знамена. Но ако битката се закучи, ще се прекършат, и ще се прекършат лошо. Един да си хвърли копието и да побегне, ще го последват още хиляда.

Разбира се, в Градската стража имаше и опитни ветерани, ядрото от двете хиляди, които бяха получили златните си плащове от Робърт, не от Церсей. Но дори и те… един страж все още не е воин, обичаше да казва лорд Тивин Ланистър. Колкото до рицари, скуайъри и ратници, Тирион разполагаше с не повече от триста. Скоро щеше да му се наложи да провери истинността на друга любима бащина поговорка: „Един мъж на стената струва колкото десет под нея“.

Брон и ескортът чакаха на кея между тълпата просяци, пъчещи гърди пристанищни курветини и кресливите рибарски жени, продаващи пресния улов. Рибарските жени вършеха повече работа от всички останали, взети заедно. Купувачите сновяха между бъчви и кошове и се пазаряха за охлюви, миди и речна щука. След като в града не идваше друга храна, цената на рибата се беше вдигнала десет пъти повече, отколкото преди войната, и продължаваше да расте. Онези, които имаха пари, слизаха до речния бряг сутрин и вечер, с надеждата, че ще се върнат у дома я с няколко змиорки, я с котле раци. Които нямаха, се въртяха между кошовете с надеждата, че ще откраднат, или просто чакаха под стените.

Златните плащове заразчистваха пътя му през хорската гмеж. Тирион се стараеше да не обръща внимание на ропота и ругатните. От тълпата изхвърча една слузеста гнила риба. Падна в краката му и се пръсна на късове. Той я прекрачи с погнуса и се качи на седлото. Деца с подути коремчета дотичаха и се сбиха за вонящите парчета.

След като се качи на коня, Тирион се загледа към речния бряг. В утринния въздух кънтяха чуковете на множеството дърводелци по скелето на бойниците над Калната порта. От тях имаше полза. Много по-недоволен остана от паянтовите съборетини, израснали зад кейовете и прилепили се до градските стени като раци по корпуса на някой кораб: гостилнички и бардаци, сергии и пивници, колиби, където най-евтините курви си разчекваха краката за жалък петак. „Всичко това трябва да се омете.“ Иначе на Станис нямаше да му трябват стълби, за да щурмува стените.

Извика Брон.

— Събери стотина души и изгори всичко, което видиш между реката и градските стени. — Махна с дебелите си пръсти и обгърна цялата крайречна нищета. — Искам нищо да не остане тук, разбра ли?