Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер

„О — прошепна си той, — всичко е свършено. Нищо повече не ми остава в живота! Няма какво да чакам и на кого да се надявам! За това говореше Дьо Гиш, говореше баща ми, говореше Д’Артанян. Значи всичко на този свят е празна мечта. Празна мечта е било и моето бъдеще, към което се стремих десет дълги години! Съюзът на нашите души също е мечта. Жалък безумец, ето какъв съм бил, безумец, бълнувал на глас пред всички, пред приятели и неприятели. Мъката ми, моето нещастие утре ще ми донесе немилост, за която навсякъде ще шушукат и която ще се превърне във всеобщ скандал. Утре ще започнат да ме сочат с пръст и ме очаква само позор.

О, ако бях Дьо Вард! — продължаваше да нарежда на ума си Раул. — И заедно с това да имах ловкостта и силата на Д’Артанян, щях да се усмихвам и да уверявам всички жени, че тази коварна Ла Валиер, която удостоих с любовта си, не е оставила у мен никакви други чувства освен досада към самия себе си.

Всъщност какво е бил животът за мен до този час? Студен, безплоден пясък, върху който съм воювал винаги за другите и никога за самия себе си. Ту за краля, ту за женска чест. Кралят ме измами, а жената ме пренебрегна! О, нещастен аз!… Жените! Нима не бих могъл да ги накарам да изкупят вината на една от тях? Какво е нужно за това?… Да нямаш сърце или да забравиш, че имаш, да вървиш напред през трупове, дори когато чувстваш, че всички и без това ти правят път. Какво е нужно, за да постигнеш това? Да бъдеш млад, красив, силен, храбър и богат? Аз имам всичко това или в скоро време ще го имам! А честта? Какво е чест? Понятие, което всеки тълкува по своему. Баща ми казва: «Честта е уважение, което се дава на другите и преди всичко на самия себе си.» Но Дьо Гиш, Маникан и особено Сент-Енян биха ми казали: «Честта се състои в това да служиш на страстите и наслажденията на своя крал.» С такава чест аз мога да запазя своята придворна длъжност, да стана камерюнкер, да получа отличен във всяко отношение полк. С такава чест аз мога да стана херцог и пер на Френското кралство. Сянката, хвърлена върху мен от тази жена, страданията, с които тя разби сърцето ми, сърцето на Раул, приятеля от детинство, не трябва да засягат господин Дьо Бражелон, добрия офицер и смелия воин. Той ще се покрие със слава в първата битка, ще се издигне сто пъти по-високо, отколкото госпожица Дьо ла Валиер, любовницата на краля.