Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Необходимо ми беше да поговоря с вас насаме, но нека това остане в тайна, никой освен вас, господин Дьо Бражелон, не може да го разбере.
— Госпожице — промълви виконтът, разстроен и задъхващ се, — аз самият въпреки доброто ви мнение за мен… признавам…
— Моля ви, бъдете така добър и седнете — каза Луиза, — изслушайте ме и не ме прекъсвайте…
Бражелон я погледна, после тъжно поклати глава и седна, поточно рухна на стола:
— Говорете.
Тя се огледа крадешком. Погледът й беше пълен с молба и красноречиво изразяваше страха й от разгласа на тайната за нейното идване.
Раул стана, отвори вратата и каза:
— Оливен, който и да ме търси, няма ме в къщи!
Луиза допря до очите си кърпа, за да избърше непокорна сълза, замисли се за миг и каза:
— Раул, не отвръщайте от мен честния си и добър поглед. Вие не сте от хората, които могат да презрат една жена само защото е отдала някому сърцето си. Вие няма да сте толкова лош, дори това да е засегнало лично вас и вашата гордост.
Младият човек мълчеше.
— Уви — продължи Ла Валиер, — трудно ми е да се защитя пред вас и не зная с какво да започна. Почакайте, по-добре да ви разкажа честно и безпристрастно какво се случи с мен. Ще ви кажа самата истина и дано сред мъглата от колебания, сред безкрайните препятствия, които ще трябва да преодолявам, да намеря правия път, за да облекча сърцето си, жадуващо да се излее пред вас.
Раул мълчеше. Ла Валиер го погледна, сякаш искаше да каже: „Ободрете ме поне с една дума… от съжаление…“ Но Бражелон упорито мълчеше и тя продължи:
— Преди малко при мен дойде Сент-Енян с поръчение от краля и каза, че вие знаете всичко.
Тя се опита да го погледне, него, който след толкова удари трябваше да понесе и този, но не успя да улови погледа му.
— Той каза, че вие сте разгневен, и то напълно основателно. Сега Раул я погледна и устните му се разкривиха в презрителна усмивка.
— Умолявам ви, не казвайте, че сте почувствали нещо друго освен гняв! Раул, позволете ми да се изкажа докрай!
Бражелон направи волево усилие и прогони бръчките от челото си и гънките около устата.
— Освен това — каза тя, молитвено сключила ръце — моля ви да ми простите, моля ви като най-великодушния и благороден човек на света. Ако аз ви бях казала какво става с мен, никога нямаше да ви изменя. Умолявам ви, Раул, умолявам ви на колене, отговорете ми, дори с проклятие! По-добре проклятие от устата ви, отколкото подозрение в сърцето ви.
Раул направи усилие да остане спокоен.
— Господине, аз дълго време мислех, че ви обичам повече от всичко на света, и докато вярвах, ви казвах, че ви обичам. В Блоа — кралят беше там и аз продължавах да ви обичам. Мога да се закълна в това. Но един ден разбрах заблуждението си.
— В този ден, госпожице, знаейки, че ви обичам, трябваше да ми кажете, макар и от чувство за порядъчност, че сте ме разлюбили.
— В този ден, Раул… в този ден, когато за пръв път прочетох в дълбините на сърцето си, когато видях, че вие не го изпълвате, когато видях друго бъдеще пред себе си, освен да бъда ваша приятелка, ваша жена, в този ден, уви, вие не бяхте до мен.
— Вие знаехте къде съм и можехте да ми пишете.
— Не посмях. Изплаших се. Какво искате от едно бедно момиче! Аз ви познавах, знаех, че вие ме обичате, и треперех при мисълта, че мога да ви причиня страдание. Повярвайте ми, Раул, казвам ви самата истина, повярвайте ми сега, когато произнасям тези думи.
Раул се опита да се усмихне.
— Не — каза девойката с дълбоко убеждение в гласа. — Вие не можете да ме оскърбите с това преструване. Вие ме обичате, вие бяхте уверен в своето чувство към мен, вие не сте ме мамили, вие не сте лъгали сърцето си, както аз тогава…
Побледняла, тя закърши ръце и падна на колене пред него.
— Когато ми казвахте, че ме обичате — каза Раул, — вие сте обичали друг.
— Уви, така е! Уви, аз обичам друг и този… Господи Боже! Дайте ми да се доизкажа, Раул, защото това е единственият начин да се оправдая. Този друг аз обичам повече от живота си, повече от самия Бог! Простете вината ми или накажете измяната, Раул! Аз дойдох не за да търся оправдание, а да ви попитам дали знаете какво е любов? Ето аз обичам така, че мога да дам живота си и душата си на този, когото обичам. Ако той престане да ме обича, аз ще умра от отчаяние, освен ако Бог не ми изпрати подкрепа, ако Спасителят не се смили над мен. Аз очаквам вашата дума, Раул! Тук съм, за да умра, ако пожелаете смъртта ми! Убийте ме, Раул, ако в сърцето си ме считате виновна за всичко!
— Проси смърт само жена, която може да даде на любимия си единствено кръвта си — и нищо повече.