Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— А как е твойта мила? — Бръмонд прекъсна разказа си за битката с вормаргите. След като Пол го увери, че тя все още спи, той бързо се прехвърли отново на боя с мечове. Пол тръгна надолу по палубата в търсене на спокойствие. Застана до парапета и мрачно започна да ровичка в чинията си, загледан в двете луни — и двете не съвсем симетрични, — които бавно се придвижваха по небето над забързания кораб.
— Хубав кораб, нали? — професорът застана на парапета до него. — Радвам се, че не го повредихме. Може да го е наел Бръмонд, но на мене щеше да ми се наложи да се обяснявам със собственика. Все така става — и той се усмихна.
— Отдавна ли пътувате с него?
— От много години насам — мине се, не мине. Свястно момче е, пък ако ти трябват приключения — като Хърли Бръмонд втори няма.
— Сигурен съм. — Пол се загледа над парапета. Тъмната линия на Големия канал се виеше напред-назад под тях и проблясваше тук и там под разсипаните светлини на селища, а понякога, когато минеха над някой по-голям град, сияеше под цял куп скъпоценни камъни от светлини.
— Това там долу е Ал-Грашин — обади се Багуолтър, когато прелетяха над огромно застроено пространство. Дори и от тази значителна височина им отне доста време да го прекосят. — Центърът на търговията с туртукова кост. Веднъж там двамата с Бръмонд ни отвлякоха бандити. Великолепен град — само Туктубим го превъзхожда. Е, и Ноалва също. Там може да живеят повече хора, но винаги съм намирал Ноалва за малко мрачен.
Пол поклати глава слисан и учуден. Хората знаеха толкова много — имаше толкова много неща, които трябваше да се знаят, — ала освен онзи миг на спомен в двореца на Сумбар той не знаеше почти нищо. Беше сам. Нямаше дом — не си спомняше и дали някога е имал.
Пол затвори очи. Звездите, безбройни в черното небе, сякаш се подиграваха с безнадеждната му самотност. Вкопчи се здраво в парапета и за миг се изкуши просто да се хвърли през борда, да разреши всичките си терзания с един плонж в тъмното.
„Но жената — тя ще ми каже нещо.“ Погледът й, тъмният й печален поглед сякаш беше някакво убежище…
— Май нещо те тревожи, старче — обади се Багуолтър.
Пол се стресна, отвори очи и видя мъжа до себе си.
— Само… само ми се иска да можех да си спомня нещо.
— А… — професорът отново беше вперил в него онзи свой обезпокоително-проницателен поглед. — Раната на главата ти. Може би като стигнем в лагера, ще ми позволиш да те прегледам. Разбирам малко от медицина и дори имам известна практика в извънземната медицина.
— Ако мислиш, че може да помогне… — на Пол тази идея не му харесваше съвсем но не му се искаше да бъде груб към човека, който му беше помогнал толкова много.
— Всъщност имам някои въпроси, които се надявах да ти задам. Тоест, ако ти нямаш нищо против. Нали разбираш, бях… е, трябва да призная, доста поразен от твоето положение. Надявам се, че не съм груб, но тук ти си някак не на място.
Пол погледна нагоре, обзет от странно, ала настоятелно чувство на тревога. Професорът изглеждаше много напрегнат.
— Не на място ли? Не знам изобщо къде ми е мястото.
— Не това имам предвид. Лошо се изразих.
Преди Багуолтър да успее да се пробва отново, нещо блестящо прелетя покрай главите им, последвано от още три. Сияеха със собствена светлина, изглеждаха почти безформени, въртяха се във въздуха и преминаха край въздушния кораб с голяма скорост.
— Това какво е?
— Не знам, — Багуолтър избърса очилата си и пак ги сложи на носа си, после, присвил очи, се взря в разтегнатите петна от светлина, които се търкаляха и подскачаха във въздуха като делфини в дирята на морски кораб. — Досега не съм виждал на Марс подобни създания или феномени.
— Хо! — извика Бръмонд от носа. — Някакви извънземни светулки се подиграват с нас! Я някой да ми донесе пушката!
— О, Боже — въздъхна професор Багуолтър. — Виждаш колко й е трудно на науката, когато Хърли е наблизо.
Странните светещи обекти следваха въздушния кораб близо час. След това изчезнаха също така изведнъж и необяснимо, както се и бяха появили. По времето, когато изчезнаха, Багуолтър като че ли беше забравил въпросите, които искаше да зададе. Пол никак не беше недоволен.