Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Айилците бяха задържали орди от бежанци по пътя си от Джангайския проход дотук, а някои дори бяха дошли сами, привлечени от мълвата, че тези айилци поне не убиват всеки, който им се мерне пред очите, или просто до такава степен отчаяни, че нищо повече не ги интересуваше, стига да ги нахранят, преди да умрат. Твърде много от тях бяха убедени, че ще умрат, било от ръцете на айилците или от нещо, което ще им направи Преродения Дракон, или в Последната битка, която, изглежда, смятаха, че ще настъпи едва ли не утре. Броят им беше доста внушителен, но в по-голямата си част това бяха неуки по отношение на оръжието селяни, занаятчии и дюкянджии. Някои знаеха как се опъва лък или как се слага примка за зайци, но в тази човешка гмеж воини нямаше, а той нямаше време да ги научи. Самият град Кайриен се простираше на малко повече от пет мили на запад и част от прословутите „безвърхи кули на Кайриен“ се виждаха над лесовете между хълма и града. Престолният град лежеше на хълмовете покрай река Алгуеня, обсаден от Шайдо на Куладин и онези, които се бяха присъединили към него.
Безразборно вдигнатите шатри в дългата плитка долина точно под Ранд принадлежеха на около осемстотинте тайренци, все мъже в брони. Близо половината от тях бяха Бранители на Камъка, а останалите бяха лордове, чиито знамена и вимпели образуваха кръг в самия център на лагера, около сребърния „Полумесец със звезди“ на върховния лорд Вейрамон. Около конете им имаше плътна охрана, сякаш очакваха всеки момент някой да ги нападне.
На триста крачки по-нататък, във втория лагер, конете се охраняваха също така бдително. Животните представляваха сбирщина, малко от тях се доближаваха до качеството на изящната тийрска порода и на тези коневръзи, стига Ранд да не грешеше, бяха навързани и коне за оран и товарни животни. Кайриенците наброяваха може би със стотина повече от тайренците, но техните шатри бяха по-малко и по-опърпани — ако се съдеше по техните пряпорци и цон, там имаше около седемдесет лордове. Малцина благородници в Кайриен все още разполагаха с достатъчно крепостни, а войската им се беше разпаднала по време на гражданската война.
Третият лагер бе на още около петстотин крачки. Бе съставен предимно от кайриенци, но ясно отграничен от другите, и то не само с разстоянието. Бе по-голям от другите два взети заедно и в него имаше малко шатри и коне. Знамена там не се вееха и само офицерите носеха цон, като малките вимпели в ярки оцветки на гърбовете им бяха предназначени по-скоро да ги отличават от обикновените бойци, нежели да означават някой знатен дом. Колкото и необходима да беше пехотата в битка, рядко щеше да се намери някой тайренски или кайренски лорд, който да го признае. И разбира се, никой не би се съгласил да предвожда такава войскова част. Този лагер обаче беше най-подреденият от всички — огньовете бяха изпънати като по конец, дългите пики бяха подредени, готови да се грабнат във всеки момент, групи стрелци с лъкове и арбалети бяха пръснати равномерно по редиците. Според Лан тъкмо дисциплината съхраняваше живота на мъжете в битка, но пехотата, изглежда, бе убедена в това много повече, отколкото конницата.
Трите групи трябваше уж да са заедно, под една и съща команда — върховният лорд Вейрамон ги беше довел от юг късно снощи, — но двата лагера конници се гледаха почти толкова нащрек, колкото гледаха айилците, а обитателите на третия, от своя страна, гледаха намусено пък тях. Последователи на Ранд, негови бойци, а бяха готови да се сбият помежду си с почти същата готовност, с каквато и с всеки друг.
Ранд се обърна към Вейрамон, който бе застанал наблизо заедно с двама по-млади мъже, дребни тайренски лордове, които следваха върховния лорд по петите. Брадите им бяха подрязани и намазани точно като брадата на Вейрамон, само дето неговата беше прошарена, а златните инкрустации по броните им съвсем малко отстъпваха по пищност на неговите.
На герба на върховния лорд му липсваха само още няколко звезди, за да дублира този на Ланфеар, но иначе дългокосият благородник доста се отличаваше от нея с посивялата си коса, наклепана обилно с мазила като брадата и сресана прилежно, за да не личи колко е олисяла. Беше тръгнал на север с подкрепления веднага щом бе разбрал, че айилците щурмуват Кайриен.