Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Ще приготвя писмо до баща ми — каза Патрик. — След като не мога да дам това проклето копеле на палача, ще го хвърля на кешийците. Ще трябва да изпратим послание за добре дошъл на нашия най-нов херцог и да го уведомим да започне подготовката на хората си за мобилизация.
Джеймс се надигна.
— Ваше височество, ще ме извините ли?
Патрик му махна с ръка. Арута също стана.
— Бихте ли извинили и мен за няколко минути разговор със сина ми?
Патрик кимна, обърна се към пажа и нареди:
— Веднага доведи писар.
Арута изведе сина си в чакалнята, отиде настрана от чакащите принцовото благоволение сановници и заговори тихо, за да не го чуят:
— Какво става с Даш?
— Разделихме се. Ние с Малар…
— Кой е този Малар?
— Един слуга от Долината на сънищата, срещнахме го по пътя. Керванът му бил нападнат и той оцелял сред пустошта повече от месец.
— Малар — повтори Арута. — Името ми е познато.
— Малар Енарес — добави Джими.
— Да, познато ми звучи, но откъде…
— Не знам откъде би могъл да го знаеш, татко. Господарят му бил някакъв важен търговец.
— Повечето ми записки са по сандъците, още откакто се евакуирахме от Крондор — каза Арута. — При нормална обстановка щях да накарам помощника си да потърси това име. Стига да имах помощник, разбира се.
— Щом името ти говори нещо, значи е по-важна птица, отколкото се представя. Като се върна в Крондор, ще го държа под око, ако още е там.
Арута сложи ръка на рамото на сина си.
— Направи го. Сега си почини и бъди готов за тръгване след ден-два. Най-много до два дни Патрик ще има някаква пратка за Дуко. Ще трябва да подготвим нещо по-церемониално. Формално предаване от негова страна, инвеститура в поста. Жалко, че старият Джером не е вече между живите.
Джими се ухили.
— Дядо не се разбираше много с него.
— Да, но той беше най-добрият церемониалмайстор, когото съм виждал. Дори да му потрябваше на човек церемония за посрещане на някоя твар от най-долните кръгове на ада, щеше да я измисли и да я подготви веднага.
— Мисля, че малко хапване и сън ще ми дойдат добре тази нощ — каза Джими.
— Между другото — подхвърли Арута, — лорд Сълдън е тук. Довел е Франсин.
— Видях я малко преди да вляза при теб и принца. Връщаше се от сутрешната езда. Пораснала е.
— Помня, че я смяташе за напаст, докато бяхте деца в Риланон. Още ли иска да се омъжи за теб?
Джими се засмя.
— Стига да имам късмет. Ако не заспя, ще обядвам с нея.
Арута се усмихна.
— Ще се оправиш. — После лицето му се угрижи отново. — Жалко, че няма никаква вест за брат ти.
Джими кимна.
— И аз се тревожа.
Арута стисна рамото на сина си и се върна в кабинета на принца. Джими помисли за обяда с Франси и реши, че не е чак толкова уморен. Реши също така да прескочи до кабинета на капитана на стражата, за да види дали от снощи не са дошли нови донесения от запад. С малко късмет можеше да научи нещо и за Даш.
Пъг мина през вратата на „храма“ и го завари празен. Извън превърнатия в „свято място“ бивш склад ехтяха детски викове и смях. Той закрачи бързо през пустата сграда, подмина набързо скалъпения олтар и мина през някакво кухненско помещение и двора зад стария склад.
Накор клечеше до едно дете, което правеше мехурчета от сапунена вода. Още деца наоколо гонеха и хващаха сапунените мехури, но бившият комарджия гледаше напрегнато оформящия се в края на тънката цев на хлапето нов мехур. Той се разшири и Накор каза:
— Полека, полека.
След това, когато мехурът стигна размерите на диня, хлапето не можа да устои, духна силно и той се пръсна и от края на цевта се разхвърчаха десетки по-малки мехурчета. Другите деца избухнаха в смях и заврещяха радостно, щом мехурите се понесоха от топлия следобеден полъх.
Пъг се засмя и Накор се обърна и се усмихна.
— Виж какво удивително нещо, Пъг!
Пъг приближи и двамата си стиснаха ръцете.
— Защо?
— Мехурът. Докато гледах тези деца, ми хрумна една мисъл и трябва да те попитам нещо.
— Какво?
— Онази история, която ми разказа, когато ти, Томас, и Макрос сте се върнали чак до зората на времето, помниш ли?
— Трудно мога да го забравя — отвърна Пъг.
— Каза, че имало един гигантски взрив, при който вселената изригнала навън, нали?
— Не знам дали съм го описал точно така, но да, общо взето това се случи.