Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Кажи — настоя Патрик.
— Има нещо в този човек… някаква надежда. Убийствата и безкрайните завоевания са му омръзнали. Той ми разказа за мига, в който открил злото, обладало Изумрудената кралица, когато тя създала своите „Безсмъртни“, своята Гвардия на смъртта, мъжете, които я обкръжавали и които доброволно умирали за нея, по един всяка нощ, за да може тя да опази ненакърнима своята смъртна магия. До този момент всеки, който проявявал и най-малко колебание, бил унищожен, все едно дали бил обикновен войник, или генерал. Това било демонстрирано още в началото на кампанията, когато някои командири опитали да вдигнат бунт — били набучени на колове и войската й трябвало да ги прегази, докато все още се гърчели в предсмъртна агония. След падането на Махарта генерал Гапи бил завързан на кол над един разбунен мравуняк затова, че позволил на капитан Калис и мъжете му да избягат. Това показало, че никой, независимо от ранга си, не е предпазен от яростта й. Войсковите части се следели взаимно, така че никой не знаел на кого може да се довери, че няма да донесе и при най-малкия намек за непокорство.
— Дуко е прекарал зимата в разговори с пленници от Кралството, войници и простолюдие, плюс няколко офицери от гарнизоните по Края на сушата и при Сарт — продължи той. — Възхитен е от нашия начин на живот, от държавната ни уредба, от нашата „Велика свобода“, и смята, че нашата идея за държавност е нещо удивително. Бил е в клопка, бил е пленник и в същото време — тъмничар на всички останали в армията. — Джими си пое дъх. — Мисля, че той иска да стане част от нещо по-голямо, нещо, което ще продължи да живее и след неговата смърт, нещо, за което би могъл да чувства, че си заслужава да отдаде живота си.
Арута допълни:
— И при това е бил предаден от собствения си командир. Напълно възможно е да е точно това, което твърди, че е.
— Искам доказателства — рязко заяви Патрик. — Искам всички гаранции, които могат да ви дойдат наум и които могат да ме убедят да приема този проклет касапин в благородническото ни съсловие.
Оуен се засмя.
— Нещо смешно ли казах, лорд Грейлок? — попита принцът.
— Само си представям, че някой ваш предтеча може би е казал абсолютно същото за първия барон, живял в този замък — отвърна усмихнато Грейлок.
Патрик помълча, после въздъхна. И се засмя.
— Един от учителите ми казваше, че кралят на Риланон се напил до несвяст при необходимостта да приеме на служба при себе си Батира, вместо да го обеси на стените на града.
— Прадедите на мнозина от най-благородните ни лордове не са били нищо повече от врагове, които сме предпочели да не обесим, ваше височество — каза Арута.
— Добре. Не ни липсват свободни места за благородници в Запада. Къде да поставим „лорд“ Дуко?
— Има няколко графства, двайсетина баронства и едно херцогство, които имат нужда от нови благородници — каза Арута.
— Трябва ни херцог на Южните окрайнини — добави Оуен.
Патрик погледна Джеймс.
— Какво мислиш, дали да хвърлим тази паплач в Крондор пред кешийците?
— Ваше височество, колебая се да дам съвет…
Патрик го изгледа остро.
— Не ми се прави на скромен, Джеймс. Ще си първият от семейството ви от три поколения и все едно няма да ти повярвам.
Джеймс се усмихна.
— Ако придвижите Дуко и хората му към Съдърландс, между залива Шандън и Края на сушата, ще можете да върнете тамошните войници към Крондор и пак да поддържате военно присъствие по границата на югозапад. Можем да приемем, че навсякъде има кешийски агенти, които непрекъснато информират императорските генерали за нашата дислокация. След това можете да обърнете при Крондор и да тръгнете направо, за да вземете Сарт, преди Нордан да се е окопал.
Патрик погледна Оуен.
— Грейлок, ти си рицар-маршалът на Крондор. Какво мислиш за тезата на младия Джеймс?
Оуен знаеше много добре какво мисли — обсъждал беше този план с Джими през цялото пътуване от щабния си лагер до Даркмоор.
— Рисковано е, ваше височество, но е много по-малко рисковано, отколкото да заклещим Дуко между нашата армия и тази на Нордан и да принудим хората му да се бият за живота си. А ако ги придвижим надолу, за да се изправят срещу Кеш, няма да ни се наложи да се притесняваме, че хората на Дуко са се озовали срещу бившите си бойни другари или че сред редиците им може да има шпиони на Фадавах. Освен това половината мъже в Долината на сънищата са наемници, сражаващи се за нас или срещу нас — както им падне. Дуко може да се окаже точно мъжът, подходящ да управлява такива като тях. — Замълча, уж че обмисля следващата си фраза, въпреки че я беше повтарял много пъти в ума си. — Ако продължим с прочистването на залива и в следващия месец върнем донякъде реда в града, до месец и половина ще можем да потеглим срещу Сарт. Това съкращава графика ни почти с два месеца. Ще можем да сме пред портите на Илит преди да дойдат есенните дъждове.