Пазачът на фара [bg]

Работният ден се бе оказал дълъг и вече започваше да се отразява и на него.

– Не знам. Ще трябва да питаш Педерсен.

– Каква е предварителната ти оценка?

Двамата стояха на малката полянка пред блока. Духаше вятър и Патрик потръпна, след което се загърна по-плътно с якето си.

– Доколкото виждам, няма нищо твърде сложно. Прострелна рана в тила. Един изстрел, смъртта е настъпила незабавно. Куршумът е останал в главата. Гилзата, която намерихме, говори за деветмилиметров пистолет.

– Има ли следи в апартамента?

– Снехме отпечатъци от цялото местопрестъпление, взехме и няколко влакна. Ако намерите заподозрян, ще имаме с какво да сравняваме.

– Стига следите да са оставени от извършителя, а не от друг човек – уточни Патрик.

Техниката беше хубаво нещо, но от опит знаеше, че се изисква и известна доза късмет, за да се разкрие едно убийство. В един апартамент влизат и излизат хора, така че отпечатъците можеха спокойно да принадлежат на приятели или роднини. А ако убиецът е бил един от тях, тогава изникваха съвсем различни проблеми, що се отнася до свързването на извършителя с местопрестъплението.

– Не е ли малко рано за песимизъм? – каза Турбьорн и побутна Патрик.

– Да, извинявай – засмя се Патрик. – Умората си казва думата.

– Не се претоварваш, нали? Чух, че ти се е случила случка. Понякога минава време, докато човек се възстанови напълно от нещо такова.

– Не бих го нарекъл точно случка – измърмори Патрик. – Но имаш право, получих предупредителен сигнал.

– Добре е, че така мислиш. Още не си престарял и да се надяваме, че ще работиш в полицията още много години.

– Какво мислите за събраните улики? – попита Патрик, опитвайки се да отклони разговора от темата за здравословното си състояние.

Споменът за болката в гърдите все още беше твърде пресен.

– Както казах, разполагаме с това-онова. В момента всичко пътува към съдебната лаборатория и както знаеш, процедурата може да отнеме време. Но ми дължат някоя и друга услуга, така че с малко късмет ще мога да ускоря нещата.

– Естествено, ще сме благодарни да получим резултатите колкото се може по-бързо.

Патрик продължаваше да зъзне. Температурите бяха твърде ниски за юни месец, а на времето не можеше да се разчита. Днес беше като ранна пролет, а онзи ден бе толкова горещо и хубаво, че с Ерика можеха да седят в градината по къс ръкав.

– Ами вие? Събрахте ли някаква информация? Някой да е чул или видял нещо? – попита Турбьорн и кимна към околните блокове.

– Почукахме на всички врати, но засега няма особен резултат. На един от съседите му се струва, че е чул шум в петък през нощта, но преди това е спял, така че не можа да каже какво точно го е събудило. С изключение на него, никой не знае нищо. Матс Сверин явно е живял усамотено, поне тук в блока. Изглежда, никой не го е познавал, само са си кимали на стълбите. Но тъй като е израснал във Фелбака и родителите му още живеят тук, повечето хора са знаели кой е. Били са наясно, че работи в общината и така нататък.

– Да, клюкарската агенция във Фелбака функционира добре – вметна Турбьорн. – С малко късмет слуховете би трябвало да ви насочат нанякъде.