Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие приключения » Конан Непобедимия [bg]
Конан Непобедимия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Конан Непобедимия [bg]

Электронная книга - «Конан Непобедимия [bg]». Краткое содержание книги:

Прecлeдвaн oт кръвoжaднa aрмия, плeнeн oт чaрa нa крacивaтa и кoвaрнa рaзбoйничecкa глaвaтaркa Чeрвeнaтa кaня, вeликoлeпният вaрвaрин прeдизвиквa бeзпoщaдния и зъл мaгьocник Aмaнaр и ce впуcкa в oжecтoчeнa бoрбa c нaй-мрaчния дeмoн-бoг — Cъщecтвoтo, кoeтo пoглъщa чoвeшки души.
1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 99
Перейти на страницу:

След това той отново облече дрехите си и запаса оръжието си, докато тя тършуваше сред нещата на мъртъвците, за да намери някаква дрипа, с която да се покрие. Собствените й дрехи, обясни червенокосата, били съдрани на парчета. Младежът забеляза, че този път тя внимателно оглежда оръжията, преди да си избере нещо, ала не се тревожеше и се обърна с гръб към нея, дори когато тя вече бе опасала колан с ножница и ятаган на кръста си. Когато бе ругала, нито една от грубите й думи не бе насочена по негов адрес. Щом в този миг бе удържала клетвата си, значи щеше да я удържи и сега.

След като напълни меховете от ярешка кожа с вода, кимериецът скочи в седлото.

— Почакай малко — извика тя. — Как е името ти?

Беше навлякла широки панталони в яркожълт цвят и смарагдовозелена туника, прекалено тясна за гърдите й, макар че навсякъде другаде висеше. Шнурче от златни нишки държеше червената й грива и не й позволяваше да пада върху лицето й. Бе я видял как измъква шнурчето от кесията на едни от мъртъвците.

— Аз съм Конан — каза той. — Конан от Кимерия. Ами ти коя си?

— Името ми е Карела — гордо отвърна тя — и съм от страната, върху която се случи да стоя в момента. Я ми кажи — ония поклонници, които търсиш… дали не носят нещо с голяма стойност? Не ми приличаш на свят човек, Конан от Кимерия.

Ако й разкажеше за медальоните, тя без съмнение щеше да пожелае да тръгне с него. От начина, по който тази жена боравеше със сабята, той бе сигурен, че няма да му пречи, ала въпреки това не искаше да я взема със себе си. Ако тази дива котка надушеше нещо за десетте хиляди жълтици, той трябваше да спи с отворени очи, макар че бе дала клетва пред него. Конан бе сигурен в това.

— Ценно е само за един мъж в Шадизар — каза той небрежно. — Една танцьорка, която избяга с поклонниците. А може би те са я откраднали. Както и да е, този мъж е пощурял по нея и ще плати пет жълтици, ако му я върна.

— Не е много за такова яздене през пустошта. Има по-опасни бандити от тези крадци на кучета. — Тя кимна към труповете, които Конан бе отмъкнал далече от водата.

— Търся поклонници, а не бандити — изсмя се той. — Хора като тях не се бият много изкусно. Сбогом, Карела. — Той се обърна и подкара коня да се отдалечи, ала следващите й думи го накараха да придърпа юздата.

— Не искаш ли да знаеш къде са тези твои поклонници?

Той се облещи срещу нея, а червенокосата отговори на погледа му с невинно разтворени зелени очи.

— Ако знаеш къде са, защо не ми каза по-рано? Аз пък защо ли си хвърлям приказките на вятъра? Ти и без това няма да си съгласна да ми помогнеш.

— Онези чакали… ме вбесиха. — Лицето й се сгърчи в злобна гримаса, но след миг отново се изглади. — Бях вбесена, Конан. Исках да си го изкарам на някого. Все пак ти ми спаси живота.

Конан бавно поклати глава. Едва ли бе възможно тя да му помогне. По-вероятно бе да го прати за зелен хайвер. Ала той не разполагаше с друг начин да продължи, освен да хване първата следа, която се изпречеше пред очите му.

— Къде ги видя?

— На север. Лагеруваха зад едни ниски хълмове. Ще ти покажа. — Тя с лекота скочи върху седлото на черния жребец. — Е, искаш ли да те водя при твоите хора, или ще висим тук цял ден?

Освен пак да я провеси с главата надолу в кладенеца, нямаше друг начин, по който можеше да я принуди да говори. Младежът отмести назад черната си наметка, та обвитата с кожа дръжка на сабята да му е подръка, и махна към червенокосата да язди редом с него.

— Ти водѝ — каза кимериецът.

— Зная — изсмя се тя и заби пети в ребрата на своя кон. — Гледката ти харесва.

Да, наистина му харесваше, помисли кисело той, ала имаше намерение да наблюдава Карела внимателно. Изпитваше съмнение, че тази жена може да го предаде. Теглейки конете на разбойниците, той се спусна в галоп след нея.

Осма глава

Яздиха на север до мръкване през ниска хълмиста местност, покрита с оскъдни хилави храсти. Когато спряха да лагеруват през нощта, Конан попита:

— Още колко трябва да вървим?

Карела сви рамене. Тежките й заоблени гърди се раздвижиха под тясната зелена туника.

— Трябва да пристигнем някъде след пукването на зората, ако напуснем рано лагера.

Тя започна да струпва сухи съчки за огън от храсталака наоколо, ала младежът ги разпиля.

— Не е необходимо да разкриваме присъствието си. Какво те кара да мислиш, че те все още ще бъдат там?

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 99
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)