Смъртта на царете [bg]

— Не е хубав знак — разнесе се гласът на Кабера. — Зениците не са еднакви, той не ме вижда. Лявото му око е кръвясало, но ще му мине след няколко седмици. Виж колко е червено. Чуваш ли ме, Юлий? Гай?

Юлий не можа да реагира дори на детското си име. Тежестта на тъмнината го притискаше отвсякъде.

Кабера се изправи и въздъхна.

— Шлемът му е спасил живота, но кръвта от ушите не ми харесва. Може да се оправи, а може да си остане и така. Виждал съм това при рани на главата. Духът може да бъде съкрушен.

Мъката в гласа му беше ясна и Гадитик си спомни, че лечителят беше дошъл на кораба заедно с Юлий, с история, която започваше много преди идването им на „Акципитер“.

— Направи каквото можеш за него. Има възможност всички да видим отново Рим, ако получат парите, които искат. Поне засега струваме повече живи, отколкото мъртви.

Гадитик се помъчи да прогони отчаянието от гласа си. Капитан, загубил кораба си, не получаваше друг. Хвърлен в безпомощно състояние на палубата на втората трирема, той беше наблюдавал как любимият му „Акципитер“ потъва във водовъртеж от мехури и отломки. Робите на греблата не бяха освободени от веригите и крещяха отчаяно, докато вълните поглъщаха кораба. Знаеше, че и кариерата му е потънала заедно с него.

Сражението беше жестоко, повечето от хората му бяха убити при атаката от две страни. Гадитик непрекъснато си припомняше кратката битка, търсеше по какъв начин би могъл да я спечели. И винаги вдигаше рамене, казваше си, че трябва да забрави загубата… но унижението въпреки всичко не намаляваше.

През ума му беше минавала мисълта да отнеме живота си, за да лиши пиратите от откупа и да избегне срама, който близките му щяха да изпитат от пленяването му. Ако изобщо бъдеха в състояние да съберат парите.

По-лесно щеше да е за тях, ако беше потънал с „Акципитер“ като толкова много от своите войници. Но беше оставен да седи в собствената си мръсотия с дванадесетте оцелели офицери и Кабера, който се беше спасил, като бе предложил да използва знанията си на лечител в полза на пиратите. Сред тях винаги имаше някой с незатварящи се рани или със зарази, които си лепвала от проститутките по пристанищата. Старецът се видя с много работа след битката и му беше позволено да ги навестява веднъж на ден, за да преглежда раните им и да ги превързва.

Гадитик се размърда и зачеса местата, нахапани от бълхите и въшките, които го бяха нападнали още първата нощ в претъпканата мръсна каюта. Някъде горе мъжете, които го държаха пленник, се разхождаха по палубата на триремата, забогатели от заложниците, за които чакаха откуп, и от сандъците, пълни със сребро, които бяха задигнали от трюма на „Акципитер“. Той се намръщи, като си спомни арогантността и тържествуването им.