Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Не се притеснявам да се срещнем — каза Фрида. — Но не искам да има сцени в присъствието на Итън.

— Няма, не се безпокой. Саша сложи голяма чаша чай пред Фрида и седна срещу нея.

— Какво искаше да ми кажеш?

— Когато Фрида й разказа какво се случва, отначало тя като че ли не можа да схване смисъла на чутото. В следващия миг на слабото й лице се изписа тревога, а очите й станаха огромни.

— Как е възможно да си помислят подобно нещо?

— Мога да предположа — каза Фрида. — Например заради скрития в чекмеджето портфейл.

— Как е станало това? Фрида сви рамене.

— Няма смисъл да го обсъждаме отново. Проблемът е, че утре сутринта трябва да се явя в полицейския участък и моята адвокатка, която очевидно знае какво говори, е сигурна, че ще ми повдигнат обвинение.

— Какво ще стане след това?

— Не съм съвсем наясно.

— Не знам какво да кажа.

— Не е нужно нищо да казваш.

— Напротив. — Очите на Саша се напълниха със сълзи. — Ти си моята най-скъпа приятелка и винаги си била до мен — в добри и лоши мигове.

— Двете взаимно се подкрепяме.

— Ти винаги си била до мен — повтори Саша. — От момента, в който се запознахме — когато удари с юмрук в лицето онова влечуго психотерапевта, и после те задържаха в полицейския участък, чак досега, когато ми помагаш след раздялата ми с Франк. Без теб не знам как бих се справила с всичко това — самотна майка с малко дете.

— Щеше да се справиш.

— Едва ли. Не мога да позволя да постъпят така с теб. Кажи ми какво мога да направя. Кажи ми как да ти помогна.

— Двамата с Итън ще се справите.

— Фрида, всичко, което казваш, звучи толкова сериозно.

Фрида се усмихна.

— Наистина е сериозно. Ще ми повдигнат обвинение за убийството на мъжа, в когото преди бях влюбена.

— Но няма да се стигне до съдебен процес, нали? В полицията ще разберат, че си невинна, и ще те освободят.

— Възможно е.

— Твоята адвокатка…

— Моята адвокатка изглежда много компетентна. Но в случая не може да направи много.

— Не мога да повярвам, че това се случва.

— Наистина е странно — като в сън — каза Фрида. — Все едно че е история, която се е случила с други хора.

— Как можеш да си толкова спокойна?

— Спокойна ли съм? Може би.

— Ще направя всичко за теб. Абсолютно всичко. Само кажи какво.

— Няма какво да се направи. Ще ми се да имаше такава възможност. Доста съм уморена.

Саша се премести на стола до нея и взе ръката й в своята.

— Каквото и да се е случило, просто ми кажи — каза тя накрая.

Фрида я погледна с любопитство.

— Не те разбирам.

— Разбираш ме.

— Искаш да знаеш дали съм убила Санди ли?

Саша кимна с глава.

— Бих те разбрала, ако си го направила. Това няма да промени чувствата ми към теб. Ако имаш нещо за казване, настоявам да ми го кажеш.

— Защо не? — отвърна Фрида. — Последва пауза. Итън се размърда под масата; чу се как мести играчките си по плочките.