Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Тогава как се казва? — обади се Бекстрьом. — Онзи, когото Даниелсон е поканил на вечеря?
— Него го познаваме и двамата с теб — отвърна Алм. — Стар съученик на Даниелсон от началното училище в Солна. На години колкото него, значи 68. Когато го знаехме и аз, и ти, беше следовател в стария отдел „Насилие“ в Стокхолм. Роланд Столхамар. Роле Сто лис Стоманения, или чисто и просто Столис. Нали според пословицата любимците ни имат много имена.
Виж ти, помисли си Бекстрьом. Столис — Роланд Столхамар, почти пипнат местопрестъплението.
— Така — каза той. Облегна се назад, сключи ръце на корема и се ухили доволно. — Защо ли изведнъж ми се стори, че случаят е приключен. — Разкажи малко на по-младите колеги тук. Разкажи им за нашия бивш колега Роланд Столхамар — допълни Бекстрьом и кимна благосклонно на Алм.
Той не изглеждаше особено доволен, но все пак им разказа.
— Роланд Столхамар беше един от легендарните колеги в стария отдел „Насилие“. Работеше в проследяването. Познаваше всеки хулиган в района. При това самите хулигани страхотно го харесваха, макар през годините в отдела да бе тикнал в дранголника стотици от тях. Пенсионира се през 1999. Възползва се от възможността, която полицаите на възраст имаха по онова време — да се оттегли още на петдесет и девет години.
— Даа — проточи Алм и въздъхна, кой знае защо. — Какво бих могъл да добавя? Роден и израснал в Солна. Прекарал тук целия си живот. Отдаден на спорта. Първо като участник, после като треньор. Общителен. Динамична натура. Лесно контактуваше с хората. Нещо като душата на компанията, така да се каже.
— И май не е само това — допълни Бекстрьом с лукава гримаса. — Нямаше ли още куп неща?
— Да — отвърна Алм и кимна рязко. — Столхамар е стар боксьор. Навремето един от най-успешните в Швеция. Национален шампион тежка категория години наред в края на 1960-те. Веднъж дори се изправил на ринга срещу Ингемар Юхансон на благотворителна гала вечер в „Цирка“ на Юргорден. Ингемар Юхансон, Инго, както му викаха, бе стар професионален световен шампион по бокс тежка категория — обясни Алм и по някаква причина кимна на Фелисия Петершон.
— Едва не се просълзявам, като те слушам как описваш стария рицар на честта — вметна Бекстрьом. — Почти не мога да разпозная Роле Столис по думите ти. Висок 190 сантиметра, сто кила мускули и кости, с най-слабия бушон в цялата команда. Имаше навика да си навлича повече жалби за поведение от всички останали в отдела, взети заедно.
— Добре де — обади се Алм. — Все пак нещата не бяха чак толкова еднозначни. Столхамар беше душата на компанията, както споменах. Спасил е множество младежи, тръгнали по лош път, за да не се забъркат в някоя по-голяма каша. Ако не ме лъже паметта, май той единствен от нас работеше без заплащане като надзорник на условно осъдени в извънработно време.
— Когато не се напиваше като талпа, че май всъщност това бе най-силната му дисциплина — обади се Бекстрьом, който вече усещаше как кръвното му се вдига. — И все още е така, както изглежда…
— Аз бих могъл да допълня — прекъсна го младши полицай Ян О. Стигсон, 27, с колебливо махване с ръка. — Във връзка със случая ни.
— И ти ли си стар боксьор, Стигсон? — попита Бекстрьом, който вече здравата се вкисваше.
Модерен патрулиращ. Бръсната глава, бодибилдър, IQ като за умствена изостаналост, по неизвестни причини взет от радиопатрулите, за да помогне в разследването на убийство. Кому, ако не на побъркан фински лайнар като Тойвонен, би хрумнала подобна идея, помисли си Бекстрьом. Че и беше от Даларна говедото, очевидно. Говорът му звучеше като стриване на сухари. Играч на народни танци с пискюли на коленете, тупнал право в разследване на убийство, и накъде, по дяволите, отива тая шведска полиция, си каза.
— Давай — съгласи се Аника Карлсон с решително кимване. — Така на нас, останалите, няма да ни се налага да кибичим тук, докато Бекстрьом и Ларш се препират за стар приятел. Никой няма сили да го издържи.
За каква се мисли, по дяволите, гневно я изгледа Бекстрьом. Ще се наложи да проведа с нея разговор ребром веднага след съвещанието.