Грънчарското колело на рая [bg]

— Ето го и нашият пациент. Сега, г-це Лилейч, предлагам да се запознаете с него и ако желаете — да побъбрим, сетне вие може би ще се оттеглите в ей онова кожено кресло в ъгъла, нали? Присъствието ви не би трябвало да има някакво значение за пациента, но ако непрестанно му се напомня за него, би могло да забави много нещата. Това е личност в доста тежко състояние на тревога, с тенденция да тълкува събитията като застрашаващи го и с изградена система от защитни заблуди — както ще забележите. А, да, изключете касетофона, така, един терапевтичен сеанс не бива да се записва. Добре. Да, здравей, Джордж, влез! Това е г-ца Лилейч, наблюдател от МЗОСГ. Дошла е да види Усилвателя в действие.

Двамата се ръкуваха по възможно най-комично официален начин. Трак-дрън, прошумяха гривните на адвокатката. Контрастът развесели Хейбър — рязката, свирепа жена и кроткият, безхарактерен мъж. Нямаха нищо общо помежду си.

— А сега — започна той, изпитвайки удоволствие, че командва парада, — предлагам да се заемем с работа, освен ако не си наумил нещо специално, за което искаш да разговаряш преди това, Джордж. — С привидно лишени от настойчивост движения ги разпределяше — Лилейч на креслото в далечния ъгъл, Ор — на кушетката. — Добре, хайде тогава. Да изкараме един сън. Който, между другото, ще представлява доказателство за МЗОСГ, че Усилвателя не кара ноктите на краката да падат, не вкоравява артериите, не размества чивиите и наистина няма някакви странични явления, освен може би известно компенсаторно намаляване на сънищата през тази нощ. — Когато свърши изречението, посегна и сложи почти небрежно дясната си ръка на гърлото му. При докосването Ор се отдръпна, сякаш никога преди не е бил хипнотизиран. Сетне се извини.

— Съжалявам. Посегнахте към мен така внезапно.

Наложи се да го хипнотизира отново напълно, като приложи метода на вагусно-каротидната индукция, който, разбира се, беше напълно законен, но доста по-драматичен, отколкото Хейбър би искал да използва пред наблюдател от МЗОСГ; страшно го доядя на Ор, у когото през последните пет-шест сеанса долавяше нарастваща съпротива. След като го хипнотизира, пусна записаната от самия него лента, с всички досадни повторения на задълбочаващия се транс и постхипнотичното внушение: „Сега си спокоен и отпуснат. Потъваш все по-дълбоко в транс“ и т.н., и т.н. Докато записът течеше, се върна на бюрото си и започна да прехвърля бумаги със спокоен, сериозен вид, без да обръща внимание на Лилейч. Тя стоеше мирно, защото знаеше, че хипнотичният шаблон не бива да се нарушава; гледаше през прозореца към панорамата, небостъргачите на града.

Най-сетне Хейбър спря лентата и намести електродите на главата на Ор.