Дявол под прикритие

Сега я държеше по-плътно, притиснат върху нея от таза до гърдите, докато бедрата му се търкаха и въртяха, създавайки нов прилив на чувства. Устата му се спусна до едната й гърда, ближеше и леко гризеше щръкналото зърно. Извивайки се от разочарование, тя избута бедрата си нагоре, но той се отдръпна импулсивно.

— Не, скъпа. Мога да те нараня.

— Няма да ме нараниш. Моля те… Киър.

— За какво ме молиш?

— Нуждая се от повече.

Смехът му, приглушен звук, би могъл да идва от самия дявол.

— Не мисля, че можеш да поемеш повече от това, скъпа.

— Мога. — Тя се изопна срещу него.

— Толкова дълбоко? — попита той, достигайки до места, които никога не са били докосвани досега.

Тя се разтърси от удоволствие.

— О, Боже! Да!

Ръцете му хванаха хълбоците й, като ги държаха под ъгъл нагоре, докато помпаше в постоянен ритъм. Бавно навътре… бавно навън…

— По-бързо — прошепна отчаяно тя.

— Още не.

— Моля те.

Ниският му тъмен глас се изви в ухото й.

— Има една поговорка в търговията с уиски: „Бавният огън прави сладък малц“.

Тя изпъшка, когато той леко завъртя ханша си, твърдостта му я галеше навсякъде отвътре. Преднамерено бавното темпо не се промени, без значение на опитите й да се забие по-силно върху твърдата му дължина. Всеки път, когато започваше да моли за още, устата му се доближаваше до нейната в една от онези заличаващи целувки.

Нищо не беше такова, каквото бе очаквала. Съпругът й беше предпазлив любовник, правеше всичко, каквото тя харесваше, и й даваше точно това, което искаше. Киър, обаче, правеше точно обратното. Радваше се да я измъчва, докато тя не се разпозна в неистовото създание, в което се превръщаше. Той беше абсолютно нечестив измамник, правеше любов с нея по начини, които чувстваше като невъобразимо добри, държейки удовлетворението винаги недостъпно.

— Доставяш ми толкова много удоволствие, скъпа… повече, отколкото едно тяло може да понесе. Начинът, по който ме държиш толкова здраво вътре… ето така… усещам как ме дърпаш. Малкото ти гладно тяло ме иска по-дълбоко, а? Сложи ръцете си върху мен… навсякъде… ах, колко обичам сладкото ти докосване…

След минути, които изглеждаха като часове изтезание, той замълча и я притисна, за да я държи неподвижна, и тя осъзна, че той се бори да предотврати кулминацията. Това я възбуди невъобразимо и тя не можеше да престане да се притиска и да пулсира при тежкото нахлуване отново и отново.

Киър зарови лице във възглавницата с примитивен стон, след това обърна глава и й каза:

— Престани, палавнице.

— Не мога да се сдържа — отвърна тя слабо, което беше истина.

След миг той промърмори:

— По дяволите, момиче, искаш да изтръгнеш мозъка от костите ми. — Но устата му се изви към ухото й.

Ръцете му се обвиха около нея и той се изтърколи с лекота по гръб, като я взе със себе си.

Изненадана и разтревожена, Мерит се наведе, но той леко я избута нагоре и разтвори краката й, за да го яхне.

— Какво правиш?

— Ще те накарам да се потрудиш — отвърна той, — щом като си толкова решена да ме изстискаш до дъно.

Тя погледна мускулестия мъж под себе си и поклати глава.

От устните му се изплъзна кратък смях, когато видя объркването й.

— Ездачка си, нали? — Той избута бедрата си нагоре. — Хайде, язди!

Истински шокирана, че се озовава в доминираща позиция, Мерит подпря ръце на гърдите му за баланс. Първото й пробно движение бе възнаградено с окуражаващо повдигане на бедрата му. Това го изпрати още по-дълбоко от преди, ъгълът сякаш отвори нещо в нея и тя изтръпна. Гореща, развълнувана и ужасена, разбра какво иска той. Когато започна да се движи, Мерит постепенно се изгуби и намери ритъм, сексът й се триеше и изпомпваше срещу неговия. Всеки натиск изпращаше удоволствие през тялото й, всяко усещане се свързваше с плътната му дължина.

Силно задъхан, Киър протегна ръка към гърдите й, палците му погалиха изтръпналите зърна.

— Спокойно, любов… Скоро.

— Да — останала без дъх прошепна тя, приливът на топлина се приближаваше.