Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
III
В тая историческа обстановка на легендите за поселването на Искровете съзнателно не споменах един турски документ, обнародван за пръв път в 1906 година от Христо Семерджиев и намиращ се по това време в архивата на Министерството на външните работи. Като камък сред пътя, тоя документ се опитва да прекатурне и легендите, и историческите факти в тяхна подкрепа. Издаден е бил от Отделението за императорски каиди в султанската дефтерхана по времето на Сюлейман I (1529–1566). Ето важен откъс от него:
„Покойният велик везир Ахмед паша купил със свои пари от някого си Бейгерджи-яхъ известни празни места, називаеми още от завоеванието с имената Бели Искър и Черни Искър, находящи се в Самоковска околия, и издействувал да се обложат с определен императорски данък сто аспри. След това с робите, които купил със собствени пари, основал на тези места селата Българе, Маджаре и Сърби, които благодарение на неговите средства станали цветущи, и подал молба да му се издаде крепостен акт за казаните села и празните им земи. Вследствие на тази молба покойният султан Сюлейман хан благоволил да издаде едно мюлкнаме, по силата на което поменатият Ахмед паша станал притежател на поземления данък в казаните земи, на основаните с робите му три села, находящи се вътре в тези земи, на определените им заселища, както и на дърветата, реките, хълмовете и другите принадлежности, а тъй също той имал право да се ползува от безстопанствения и дошлия в неговите владения добитък, от държавните приходи, от имотите на изчезналите и безвестно отсъствуващите, от глобите за престъпления и злодеяния, от храните и други приходи, както и от всички шерийски произведения и военни данъци. Той можел или сам да владее, като собственост, казаните законни емляци, или да ги продаде, или другиму да ги подари, или пък, ако желае, да ги обяви за вакъфски, без някой да има право да се намесва.“
По-нататък в същия документ са посочени данни за размера на облозите върху трите селца, които показват и тяхната значимост: „Село Черни Искър, називаемо още и Българе-Говедаре, с 10,330 аспри; село Луди Искър, називаемо още и Сърби, с 6,175 аспри; и село Таджилар при Луди Искър с 3,615 аспри.“ Според определените им данъци, село Таджилар (Маджаре) е било най-малкото, Сръбско село е било два пъти по-богато, а това ще рече и два пъти по-голямо, а Българе-Говедаре — три пъти по-голямо от Маджаре. Приблизително същото съотношение се е запазило до края на турското владичество. От не по-малко значение за нас са и различните имена на селищата, защото те косвено потвърждават истинността на легендите. Ала нека по-първо да обсъдим самия документ.
В неговата автентичност не можем да се съмняваме. Документът е съществувал и навярно още съществува. Той е бил споменаван неведнъж в местния самоковски печат, колчем е ставало дума за произхода и поселването на искровци. А много искровци, подбудени от подобни статии в печата, вярват и до днес, че дедите им са били роби на някогашния велик везир Ахмед паша, закупени кой знай откъде — пъстра, безродна сбирщина. Те могат да бъдат спокойни! Въпросният документ е автентичен, ала молбата на наследниците на Ахмед паша, която е предизвикала издаването на самия документ, съдържа неверни данни и доводи, с които те, наследниците, са искали да запазят в свое притежание цялата долина на Черни Искър, заграбена някога от техния виден родственик. Неверни са били и данните, въз основа на които е било издадено мюлкнамето на Ахмед паша, по силата на което той е станал притежател на земите и хората на Искровете.
Първо, нека припомним, че чрез това мюлкнаме с неизвестна дата, издадено през царуването на Сюлейман II (1520–1566) косвено се обезсилва правото на наследниците на великия везир Гаази Кара Мустафа паша да владеят Искровете въз основа на фермана на Баязид II от 1508 година. А според завещанието на пашата, тъкмо религиозната община в Гейбус е наследник и владетел на Джебели Рила. Следователно подобно постановление би било незаконно. За него няма и автентични данни. Именно затова в обнародвания от Хр. Семерджиев документ се казва, че покойният велик везир Ахмед паша бил купил от някого си Бейгерджи-яхъ известни празни места по Бели и Черни Искър. Сведенията са дадени от молителите, а те са наследниците на Ахмед паша. В противен случай служителите в императорската дефтерхана щяха изрично да споменат датата и номера на мюлкнамето, с което Сюлейман II признава на Ахмед паша правото му на собственост върху Искровете. Такава е била възприетата практика, както личи от други подобни постановления за правото на рилските монаси да владеят своя дял от планината.