Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
Никой султан не бе дръзнал да накърни интересите на вакъфа, тая религиозна община в Гейбус, която е наследила Джебели Рила, като прехвърли известен дял от планината върху частно лице, па макар и върху самия велик везир. Религиозният фанатизъм на турците не би допуснал подобен произвол. Затова в молбата на наследниците на Ахмед паша се казва, че покойният им родственик бил купил празните места по Бели и Черни Искър от „някой си“ Бейгерджи-яхъ. Тъй Искровете се поставят извън границите на Джебели Рила и се придават в собственост на неизвестния Бейгерджи-яхъ. Целта е да се заобиколи ферманът на Баязид II от 1508 година и да се предотвратят евентуалните претенции на представителите на вакъфа в далечния малоазиатски град Гейбус. Тези съображения не биха били толкова значими подир един-два века, когато централната власт няма пълен контрол върху далечните земи на империята и мнозина местни сановници произволно и безнаказано заграбват отделни владения, ала са били нужни при царуването на Сюлейман II, наречен Великолепний, именно заради силната и всеобхватна власт, с която е сложил ред в своята велика държава.
При това не е ли чудно, че в молбата на наследниците на Ахмед паша се изтъква и признава едно почти невероятно положение: родственикът им първо купува известните празни места, подир време ги заселва с роби, сетне изчаква селцата да станат цветущи и едва тогава подава молбата да му се издаде мюлкнаме за правособственост! Ако подобно мюлкнаме действително е съществувало, самите наследници са щели да упоменат датата на издаването му, останала неотбелязана и от служителите в императорската дефтерхана. А редно е било още при купуването на празните места да се издаде крепостен акт на новия собственик. Впрочем такъв документ едва ли е бил издаван. Земите са били просто заграбени от Ахмед паша или неговите родственици от името на пашата и с негово благоволение. Маданите в Искровете са били достатъчно голяма примамка. Те са продължавали да носят облаги и подир смъртта на Ахмед паша и тъкмо това е накарало наследниците му да отправят молба до султана за постановление, което да узакони фактическото положение.
Колкото до заселването на Искровете с роби, купени с парите на Ахмед паша, трябва да се изтъкне голямата вероятност именно тоя паша да е заповядал преселването на дедите на днешните маджарци от предишното им местожителство край Татар-гечит в долината на Черни Искър. В такъв случай това ще е станало през царуването на Сюлейман II или между 1520 и 1566 години. Но преселниците не са били роби! Известно е, че робовладението се е запазило за дълго време, ала робите не са заемали някакво място в производството и не са представлявали отделна класа. Те са били използувани изключително като прислуга в султанския двор и в домовете на феодалите. Изглежда невероятно Ахмед паша да е купувал роби, за да ги поселва в Искровете. Още по-малко вероятно е селцата на тия роби в скоро време да са станали цветущи, както гласи обнародваният от Христо Семерджиев документ. При това робите не плащат данъци, а тия от селцата Българе, Маджаре и Сърби са обложени общо с почти 20,000 аспри!
Прави впечатление и пропускът от страна на авторите на документа да упоменат село Бели Искър, макар в него изрично да се изтъква, че покойният велик везир Ахмед паша бил купил известни празни места, називаеми още от завоеванието с имената Бели и Черни Искър. Авторите споменават трите други селца и дори съобщават точния размер на техните облози, а пропускат село Бели Искър! В един друг турски документ, запазен и до днес в Софийската народна библиотека и издаден в 1576 година или точно едно десетилетие подир смъртта на Сюлейман II, се дават сведения за овцевъдите и в Ак Искър (Бели Искър) наред с тия от други искровски села. Случаен ли е този пропуск? Или може би дедите на днешните белоискровци не са били роби…
Законно или незаконо, долината на Черни Искър е преминала във владение на Ахмед паша през царуването на Сюлейман II или между 1520 и 1566 години. Чрез този акт са били застрашени и владенията на рилските монаси. Те често били принуждавани да отправят оплаквания до „императорския диван“ от местните турски феодали, които нарушавали техните права на владение над рилските гори. В отговор на императорската дефтерхана са били издавани фермани и други грамоти, потвърждаващи владенията на монасите. Сам Сюлейман II е издал няколко постановления все в тоя дух, като тия от 1520, 1526, 1540 и 1549 година. Подир него и Селим II потвърждава рилските владения на монасите. Същото върши и Султан Мурад III (1574–1595). Нуждата от тези многократни постановления не подсказва ли колко силен е бил натискът върху рилските монаси от страна на местните феодали и не обяснява ли донякъде и самите заблуди, с които наследниците на Ахмед паша се опитват да издействуват потвърждение на правото им да владеят съседната долина на Черни Искър?