Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
Накратко, обнародваният от Христо Семерджиев документ, макар и автентичен, не може да бъде достоверен. Приведените от него сведения и доводи не отговарят на истината. Те представляват хитро скалъпени заблуди. Отделението за императорски каиди в султанската дефтерхана само приповтаря неверните сведения и доводи, приведени от просителите, без да визира оригинални документи в тяхна подкрепа. Целта е била да се узакони едно фактически съществуващо положение.
Ала тоя неверен документ все пак разкрива известни странички от миналото на Искровете. Той е особено ценен във връзка с имената на искровските селца. И с тяхната сравнителна големина. От приведените в него данни за размера на облозите на трите селца е видно, че Маджаре е най-малкото селце и че Сръбско село е било два пъти по-голямо, а Българе-Говедаре — три пъти по-голямо от него. Приблизително същото съотношение се е запазило до края на турското владичество. Пък и дори в днешно време. Само имената са се променили, защото днес в Искровете е непознато село с името Българе-Говедаре и не съществуват спомени за село Таджилар.
Българе-Говедаре е днешното село Говедарци, обединило в себе си и двете части на Доспей махала, и Говедаре — някогашното поселище на манастирските говедари, и Мацакурово. В началото на въпросния документ селото се нарича Българе, сетне и Българе-Говедаре, с уместната прибавка, че то е известно и като Черни Искър. Това последно име на селището навярно му е било дадено за отлика от село Луди Искър и от неспоменатото в документа село Бели Искър. И ако в началото на документа селцето се нарича Българе, това също е за отлика от селцето Сърби и селцето Маджаре. Но Маджаре е упоменато и като Таджилар — едно друго селце със същото име в ихтиманския край. Обаче в документа изрично се казва „село Таджилар при Луди Искър“, а Луди Искър е Леви Искър. Понеже първите къщи на Маджаре са били построени високо над днешния път, селцето не е било много отдалечено от Леви Искър.
Селцата в Искровете се споменават със същите или леко изменени имена и в други турски документи от XVI век. В цитирания вече документ от 1576 година, който представлява данъчен списък на овцевъдите от някои искровски селца, се среща село Говедар, наречено още и Йеникьой или Ново село. А поселището на манастирските говедари действително е било по-ново и от Доспей махала, и от Мацакурово. В същия данъчен списък се упоменава и село Ак Искър, което е турският превод за Бели Искър, както и село Кулауз Искър. Последното може само да означава Доспей махала, и то горната от неговите две махали, тъй като тя е най-близо до Прави Искър, смисловия превод на Кулауз Искър. Инак би трябвало да допуснем, че е съществувало и друго селце по-нагоре по Черни Искър, някъде към Вада, обаче в Искровете не са запазени определени спомени за подобно селище.
Българе от Ахмедпашовия документ странно напомна селището Българино в хрисовула на Иван Шишман за Рилския манастир. Знаменателно е, че няма друго село с подобно или сродно име по западните и северните поли на Рила. Не стои ли то за днешното Говедарци? Нека да се взрем в самия списък на селищата, както са изредени в хрисовула за границите на манастирските владения. Като описва тези граници, хрисовулът продължава: „… и отдясно на града Стоб в Рила, и низ Рила — в Струма, и въз Струма до Германщица, и въз Германщица до Българино, и въз Българино, та на Песи прескок, и на Агупови колиби, и на Шаак, и на Рибното езеро…“ Германщица е река Джерман. Посоката дотук е от запад към изток — нагоре по Струма до нейния приток Джерман и оттам до селището Българино.
А Българино ще е отстояло на юг от Джерман, защото подир забравените вече местности Песи прескок, Агупови колиби и Шаак иде Рибното езеро. Езерата се намират на юг от Джерман. Възможно е в хрисовула да става дума за друго рибно езеро, а не за едно от двете прекрасни Рибни езера под връх Канарата, между Йоасафица и Кьоравица, отколе включени в манастирските владения. И Сухото езеро отвъд Лопушките върхове е пълно с местна пъстърва… Важното е, че езерата се намират на юг от Джерман и следователно на юг от селището Българино, поставено между Джерман и Рибното езеро. Посоката Германщица — Българино — Рибното езеро сочи долината на Черни Искър и само тая долина! Манастирските владения са граничили със землището на Българино. А това село е могло да бъде само Говедарци…