Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
— Тантор идва насам — изрева Тарзан. — Мислех, че идва да ме спаси, но сега разбирам по гласа му, че ще убие мене, тебе и всеки, който попадне на пътя му. И с хитростта на пантера ще открие всички, които са се скрили от него. Тантор е обзет от любовно безумство.
Ла прекрасно знаеше как свирепее слонът мъжкар, когато е влюбен. Тарзан не преувеличаваше. Хитрото жестоко животно преследваше из джунглата всички, които са избегнали първото му нападение. Можеше да претърсва едно място, докато не унищожи всичко живо. Трудно може да се предвиди какво може да направи това обезумяло животно.
— Аз не мога да те обичам, Ла! — говореше тихо Тарзан. — И аз не знам защо. Ти си така красива. Не бих могъл да живея в Опар, когато пред мен ще се ширят примамливите джунгли. Не мога да те обичам, но не мога да допусна да умреш, пронизана от острите зъби на Тантор. Прережи въжетата! Той е вече тук. Прережи ги! Аз ще успея да те спася.
Тъничка струйка дим се изви над кладата. Сухите клони запращяха, обхванати от пламъка. Ла стоеше неподвижно, няма като статуя. Огнените езици приближаваха нейния любим. Тантор също се приближаваше. Из джунглата се носеше пукотът на счупени клони и изтръгнати дървета. Жреците се заоглеждаха обезпокоено. Хвърляха уплашени погледи назад и поглеждаха въпросително към върховната си жрица.
— Бягайте! — заповяда тя и като се наведе над пленника, разряза въжетата, които стягаха китките и глезените му. Тарзан скочи на крака. Възмутени, жреците завикаха от гняв. Този, който държеше факела, подскочи към Ла.
— Изменнице! — извика той. — Сега и ти ще умреш!
И тръгна към нея с вдигната тояга, но Тарзан с един скок му я отне. Разяреният фанатик се нахвърли върху него, като го хапеше и дращеше. Тарзан хвана малкото тяло, вдигна го над главата си и го запокити към тълпата жреци. Ла с нож в ръката спокойно наблюдаваше сцената. По лицето й нямаше и следа от уплаха — само гордо презрение към жреците и възхищение от човека, когото тя безнадеждно обичаше.
В това време огромен разярен слон изскочи на поляната. За секунда Тарзан се обърна към Ла, хвана я за ръцете и се понесе към най-близкото дърво. Със свиреп рев Тантор ги последва. Белите ръце на Ла здраво се бяха обвили около шията на Тарзан. Тя почувства как той подскочи във въздуха и как почна да се катери по дървото, стремейки се да избегне жилестия хобот на слона. Силата и ловкостта му я поразиха.
Тантор се отказа да ги преследва и се обърна към разпилените навсякъде жреци. Той вдигна най-близкия от тях със зъби и го запокити високо на едно дърво. След това обви друг с хобота си и започна да го блъска в стъблата, докато стана на кървава каша. Едва тогава го хвърли на земята и се втурна към останалите. Още двама бяха стъпкани от гигантските му ходила. Другите успяха да избягат в джунглата. Тогава разяреният слон пак се върна към Тарзан и Ла.
Приятелството, което съществуваше между Тарзан и стадото на Тантор, беше известно е джунглата. Нито един слон не би причинил зло на Тармангани, бялата маймуна. Но ето че сега обзетият от любовно безумство Тантор искаше да убие стария си приятел. Тантор се обърна към дървото, на което се бяха качили Тарзан и Ла. Опря предните си крака в ствола и се опита да ги достигне с хобота си. И понеже не успя, той се вбеси още повече. Земята трепереше от неговия рев. После опря глава в ствола и с все сили започна да го клати, дървото се наведе силно, но не се откърти.
Тарзан също се държеше странно. Ако беше друг обитател на джунглата, досега той щеше да го обсипе с каквото му падне подръка, щеше да се прехвърля от дърво на дърво, щеше да му се присмива. Но той седеше тихо на недосегаемия клон, а върху красивото му лице се четеше угриженост и печал.
Тарзан изпитваше особена привързаност към Тантор. Дори и да имаше възможност да убие слона, не би го сторил. Мислеше само как да се укрие от него. Ще мине време и дивата страст на Тантор ще утихне. Ще стане пак предишният добър приятел. Тарзан пак ще може да се изтяга в целия си ръст върху широкия гръб на животното и да нашепва приказки в големите провиснали уши. Слонът освирепя още повече. Погледна към върха, където се криеха двете същества, и мъничките му кървави очи засвяткаха от безумна ненавист. Той обви с хобота си ствола, разтвори широко краката си и започна да дърпа дървото, мъчейки се да го отскубне от корените му. Той беше силен мъжкар в разцвета на жизнените сили. Скоро дървото поддаде и леко се наклони. Тарзан прехвърли Ла на гърба си и прескочи на съседното. Ла затвори очи в страх, но скокът мина успешно. Тармангани продължи да прескача по върховете на дърветата. Зад тях остана шумът от Танторовата страст. Слонът скоро забеляза, че жертвите му са изчезнали. Яростно изрева и се втурна да ги търси.