Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Значи заради това закъсня, Метаморфни медали?

— Не, имахме проблеми с отвратителни връщащи се проклятия надолу в „Елефантенд Касъл“, но за щастие клона на „Магическото Прилагане на закона“ го беше отпратило преди да пристигне.

— Хайде в леглото! — каза с нетърпящ възражение тон г-жа Уизли — Подготвих стаята на Фред и Джорж, за теб е.

— Защо, те къде са?

— О, на „Диагон-али“, нощуват в малък апартамент близо до Шегобийницата им, но са много заети — каза г-жа Уизли — честно казано, първо не одобрявах това, но изглежда, че те наистина имат дарба за бизнес. Хайде, миличък, куфарите ти са вече горе.

— Лека нощ, г-н Уизли — пожела Хари, бутайки обратно стола си. Крукшанс скочи леко от скута му и се измъкна от стаята.

— Лека, Хари — отвърна г-н Уизли.

Хари забеляза, как г-жа Уизли хвърли поглед на часовника над коша за пране преди Хари да напусне кухнята. Всички стрелки отново сочеха „Смъртна опасност“.

Спалнята на Фред и Джордж бе на втория етаж. Г-жа Уизли запали лампата на масата с едно махване на магическата си пръчка, което окъпа стаята в златиста светлина. Дори ароматът, идващ от голямата ваза с цветя, поставена на бюро до малкия прозорец, не би могъл да потисне странния мирис на това, което Хари предположи, бе барут. Значително място от етажното просторанство беше заето от множество ненадписани, запечатани картонени кутии, сред които се мъдреха и училищните куфари на Хари. Стаята имаше вид на временен склад.

Хедуиг избобука щастливо от клетката си на върха на гардероба и излетя през отворения прозорец. Хари знаеше колко е чакала совата за да го види преди ловуване. Пожела на г-жа Уизли „лека нощ“, облече пижамата и се пъхна в едно от леглата. Усети нещо твърдо в калъфката на възглавницата, бръкна и извади лепкаво пурпурно-оранжево бонбонче, и както Хари се досети — Повръщаща таблетка. Усмихвайки се, той се претъркули и незабавно заспа.

Секунди по-късно, или по-скоро, както се стори на Хари, той беше пробуден от шум, подобен на разбиване на вратата от огнестрелно оръжие. Застинал прав като свещ, той усети раздразнителното отдръпване на завесите, а ослепителната слънчева светлина го заслепи. Закрил очите си с една ръка, Хари затърси опипом очилата си.

— К’о ста’а?

— Не знаехме, че вече си тук — изрече гръмогласен и възбуден глас, и Хари получи скоростен и остър удар по върха на главата.

— Рон, не го удряй! — изрече момичешки глас укорително.

Хари намери очилата си и ги сложи, макар че на така силната светлина не би могъл да види почти нищо. След дълго мержелеене, той присви очи и образът на Рон Уизли влезе във фокус, хилейки се наведен към него.

— Добре ли си?

— Не съм бил по-добре — каза Хари търкайки върха на главата си, след което се отпусна на възглавниците зад него. — А ти?

— Не съм зле — каза Рон, придърпа картонена кутия и седна отгоре й. — Кога пристигнахте? Мама тъкмо ни каза.

— Към един сутринта.

— Добре ли са мъгълите? Отнасят ли се с теб както подобава?