Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Както винаги. — въздъхна Хари, когато Хърмаяни седна на ръба на леглото му. — Не ми говорят много, а на мен това повече ми допада… Ти как си, Хърмаяни?
— А, добре съм. — отговори момичето, оглеждайки внимателно Хари, сякаш беше болен. Той знаеше какво стоеше зад поведението й. Нямаше никакво желание да обсъжда смъртта на Сириус или каквато и да била друга окаяна тема, затова се измъкна:
— Колко е часът? Да не съм пропуснал закуската?
— Не се безпокой за това. Мама ще ти я донесе на поднос, смята те за недохранен. — каза Рон свивайки презрително очи — Е, какво стана?
— Нищо особено, все пак бях забутан при леля ми и вуйчо ми!
— Не ме баламосвай — свъси се Рон — Говоря за Дъмбълдор!
— Не беше толкова вълнуващо, той просто искаше да му помогна да убеди Слъгхорн да се върне в Хогуортс.
— Е… — разочарова се Рон — Мислехме…
Хърмаяни стрелна Рон с изпепеляваш поглед и той веднага обърна мисълта си.
— Мислехме, че би могло да е нещо такова…
— Така ли? — развесели се Хари.
— Да… Да. Щом Ъмбридж сега я няма, очевидно имаме нужда от нов учител по защита срещу черните изкуства, нали? Така че… Ъъъ… Как го намираш?
— Ами, малко прилича на морж и е бил ръководител на Слидерин — отговори Хари. — Какво има, Хърмаяни?
Момичето го наблюдаваше с очакване едва ли не странни симптоми да излязат на показ, но бързо замести подозрителната си физиономия с неубедителна усмивка.
— Нищо! Разбира се, че не! Ами… ъм… Слагхорн изглеждаше ли… добър учител?
— Ами… — замисли се Хари, — Не може да е по-зле от Ъмбридж, нали?
— Знам кой може да е по-зле от Ъмбридж. — чу се глас от входа на стаята. Малката сестра на Рон влезе, гледайки раздразнително. — Здрасти Хари!
— Какво става с теб? — учуди се Рон.
— Заради нея е! — изхлипа Джини и се метна на леглото на Хари. — Подлудява ме!
— Какво е направила пак? — съпричастно попита Хърмаяни.
— Заради начина по който ми говори е… ако я чуете, ще помислите, че съм на три!
— Знам. — каза Хърмаяни, въздишайки. — Тя е толкова себична!
Хари се учуди от необичайното разискване на Хърмаяни за г-жа Уизли и не би могъл да обвини Рон за изказването му:
— Вие няма ли да я оставите на мира поне за пет секунди?
— Точно така Рон, защитавай я! — ядоса се Джини — Всички знаем, че я харесваш!
Това беше неуместен коментар относно майката на Рон. Хари се почувства сякаш е пропуснал нещо, затова попита:
— Кой…?
Но въпросът му беше получил отговор още преди да го е завършил. Вратата на стаята отново се отвори. Инстинктивно Хари дръпна завивките до брадичката си така силно, че седналите на леглото Джини и Хърмаяни се плъзнаха на земята.
На вратата стоеше жена, жена с такава удивителна красота, че правеше стаята да изглежда странно бездушна. Висока и гъвкава, с дълга сребристоруса коса, тя излъчваше омайващо сребристо сияние. Подносът, който носеше, завършваше картината на пълното й съвършенство.
— ’Арри! — възкликна тя префърцунено — Мина толкова врреме!
Тя се спусна към Хари и зад нея се откри госпожа Уизли, гледайки по-скоро изкосо и остро.
— Нямаше нужда да носиш подноса, тъкмо щях да го донеса!
— Не беше прроблем. — отговори Фльор Делакор, и тикна подноса на коленете на Хари, след което се спусна да го целува по всяка буза. Момчето усети, че местата, докоснати от устните на Фльор направо горят.
— Аз от толкова отдавна желая да те видя! Помниш ли сестрра ми, Габррриел? Не спира да говорри за теб! Ще бъде възхитена да те види отново!!!
— О! Тя… и тя ли е тук? — учуди се Хари.
— О, не не, гллупаво момче! — изрече Фльор с дрънкащ смях — Имах прредвид следващото лято, когато ние… Нима не знаете?
Големите й сини очи се разшириха и тя погледна укорително г-жа Уизли, която смутолеви:
— Не намерихме време да му кажем…
Фльор се обръна отново към Хари, отмятайки сребристата си коса, която удари г-жа Уизли по лицето
— Бил и аз ще се… женим!
— О! — изрече Хари объркано. Не можеше да не забележи, че г-жа Уизли, Хърмаяни и Джини решително отбягваха погледите си. — Уау! Ъъъ… Позравления!
Тя отново се спусна към него и го целуна.
— Билл е много зает в момента, работи много здрраво, както и аз, но само полудневно, за да си подобрря Английския. Той ми отпусна няколко днни за да се… оппознаем със семейството ви! Толкова се заррадвах като рразбррах, че ще идваш! Няма каккво да се прррави тук, освен ако не обичаш пилета и готвене. Ами, наслаждавай се на закуската, ’Арри!
След тези думи тя се обърна грациозно, излезе от стаята и меко затвори вратата след себе си.
Г-жа Уизли създаде звук, приличаш на сумтене.