Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Ще е добре и вие да слезете скоро. — каза тя, напускайки стаята.
Хари се възползва от временното мълчание, за да напредне със закуската. Хърмаяни надзърташе в кутиите на Фред и Джордж, и от време на време поглеждаше угрижено Хари. Рон, който му помагаше… със сандвича, все още гледаше замечтано във вратата.
— Какво е това? — попита Хърмаяни, стискайки предмет, приличащ на малък телескоп.
— По дяволите, — възкликна Рон — Ако Фред и Джордж са оставили това тук, значи не е готово за Шегобийницата им, затова внимавай с него.
— Майка ти каза, че Шегобийницата върви добре. — обади се Хари — Също така, че Фред и Джордж имат нюх за бизнес.
— Това е недооценка — каза Рон — Те гребат в галеони! Не мога да дочакам да видя мястото, не сме били на „Диагон-али“ още, защото мама казва, че татко трябва да бъде с нас, за допълнителна защита, но той е много зает в работата…
— А какво стана с Пърси? — Третия по големина син на семейството се беше отделил от тях. — Още ли не говори на родителите ви?
— Немм… — Уточни Рон.
— Но е осъзнал, че баща ти беше прав за завръщането на Волдемор…
— Дъмбълдор казва, че за хората е по-лесно да простят на човек, който е сгрешил, а не на този който е бил прав. — намеси се Хърмаяни — Чух да го казва на майка ти, Рон.
— Звучи като нещо, което Дъмбълдор би казал. — потвърди Рон.
— Той ще ми дава частни уроци тази година. — подхвърли Хари.
Рон се задави с парчето сандвич, а Хърмаяни се задъха.
— И досега мълча? — изшушука Рон.
— Тъкмо си спомних. — каза Хари честно. — Каза ми миналата вечер, в бараката ви за метли.
— Дявол да го вземе! Частни уроци с Дъмбълдор! — каза Рон впечатлен. — Чудя се защо ли?
Неговият глас заглъхна. Хари и Хърмаяни си размениха погледи. Хари остави ножа и вилицата, бързо биещото му сърце взе под внимание факта, че единственото което прави в момента, е да седи в леглото. Дъмбълдор беше казал да го направи… Защо не сега? Концентрира се във вилицата, която блестеше на слънчевата светлина в скута му, и каза:
— Аз знам точно защо той ще ми дава уроци, мисля, че заради пророчеството.
Нито Рон, нито Хърмаяни проговориха, създавайки впечатлението, че замръзват. Хари продължи, все още говорейки на вилицата си:
— Знаете, това се опитаха да откраднат в министерството…
— Никой не знае какво казва то. — побърза да каже Хърмаяни. — То се счупи.
— Макар, че „пророка“ казва… — започна Рон, но Хърмаяни го прекъсна:
— Шшшт!
— „Пророка“ има право — каза Хари, вдигайки поглед към тях с голямо усилие.
Хърмаяни изглеждаше уплашена, а Рон поразен.
— Стъкленото кълбо, което се счупи, изглежда не е било единствения запис на пророчеството. Чух, че истинското било в офиса на Дъмбълдор, той беше този, за който то беше създадено, за да ми каже. От това, което беше записано, — Хари пое дълбок дъх, — изглежда аз съм този, който трябва да довърши Волдемор… Поне… то каза, че никой от нас не може да оживее, докато другия е жив.
Тримата се спогледаха в тишината. Чу се силен пукот и Хърмаяни се изпари зад кълба от черен дим.
— Хърмаяни!!! — викнаха Хари и Рон, а подноса със закуската се изхлузи на пода с трясък
Хърмаяни изплува, кашляйки от дима, сграбчила телескопа, изпъквайки с брилянтно пурпурно насинено око.
— Стиснах го… и то… ме удари! — задъха се момичето.
Несъмнено беше вярно; те забелязаха малък юмрук на пружинка, подаващ се от телескопа.
— Не се приснявай. — каза Рон, сдържайки смеха си. — Мама ще го оправи, тя е добра в лечението на леки наранявания.
— Това няма значение сега — каза тя прибързано — Хари, о, Хари…
Тя отново седна на ръба на леглото му.
— Почудихме се след като се върнахме от министерството… Очевидно нямаше да ти кажем нищо… Но от това, което Луциус Малфой каза за пророчеството, това че то било за теб и Волдемор… досетихме се че има нещо такова… О, Хари!
Тя се втренчи в него и прошушна:
— Уплашен ли си?
— Не толкова, колкото бях. — каза Хари. — Когато го чух за първи път, беше… но сега се чувствам, сякаш винаги съм знаел, че ще трябва да се срещна с него накрая.
— Когато чухме, че Дъмбълдор се събираше с теб лично, си мислехме, че той ще ти каже или покаже нещо свързано с пророчеството. — започна Рон охотно. — И почти познахме, нали? Той не би ти дал уроци, ако не мислеше, че си избраният, щеше ли да си прахосва времето? Трябва да мисли, че имаш шанс…
— Вярно е. — потвърди Хърмаяни — Чудя се какво ли ще ти преподава? Усъвършенствана отбранителна магия? Вероятно… силни контрапроклятия… анти-jinxes(???)…