Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Ах, да, аз съм такава сплетница — сухо му се присмя тя. — Колко пъти ще го изтъкваш? Но в действителност съм пуснала само един слух.
— Три — поправи я той.
— Три ли? — ахна тя. — И кои са те според теб?
— Търпение, драга. Не забравяй, че тази вечер се занимаваме само със слуха, за който си признаваш.
— Предполагам че се отнася за казаното по адрес на Дънкан.
— Който беше наранен от твърдението, че е варварин? Определено нещата не стоят така.
— Не и благодарение на теб.
— Глупости. Хората просто трябваше да го видят, за да разберат, че това са пълни измишльотини. В него няма нищо варварско.
— Това даваше ли ти правото да петниш името му?
— И как точно съм го опетнила? Като съм го нарекла варварин? Та той е шотландец! Всеки, е, с изключение на баща ми, знае, че шотландците са диво племе.
Рейфиъл се втренчи в нея, без да й отговори. След малко тя въздъхна:
— Добре де, това е само мит. Очевидно има доста цивилизовани шотландци. Признавам, че ако не бях толкова отчаяна, та почти не съзнавах какви ги върша, нямаше да постъпя така с Дънкан.
— И защо си била отчаяна?
Тя измърмори нещо толкова тихо, че се наложи той да повтори:
— Какво?
— Както вече казах, боях се, че той наистина ще се окаже варварин. Ако искаш да знаеш, не съм единствената, която вярва на мита за шотландците.
— Значи се извиняваш със страх? Страхът е нещо почти разбираемо.
— Не.
Рейфиъл не вярваше на ушите си. Току-що ме беше дала що-годе приемливо обяснение за поведението си, а сега се отричаше от него.
— Не ли?
— Не беше само страх. Също така бях бясна. Не пуснах слуха, за да нараня Дънкан. Целях да разубедя баща си. Не исках да се омъжа за човек, когото дори не съм виждала! Откъде да го знам какъв е? Освен това никой не ме попита желая ли този мъж за съпруг. Бях бясна на баща ми, защото той отказваше да се вслуша в гласа на здравия разум. Исках той да чуе клюките и да разтрогне проклетия годеж!
— Ако съдя по крайния резултат, слуховете не са стигнали до ушите на баща ти.
— О, стигнаха, но него въобще не го интересуваше! — сломено прошепна тя.
— Не ти ли мина през ума просто да кажеш на Дънкан какво чувстваш, вместо да вземеш нещата в свои ръце, обиждайки го жестоко?
Офелия се засмя горчиво.
— Дънкан също ми зададе този въпрос, но аз се боях, че след като ме види, никога няма да се отърва от него.
— Заради твоята хубост ли? Неприятно ми е да ти го кажа, драга, но някои мъже предпочитат добротата и честността пред красивото лице.
Тя нацупи устни.
— Виждам защо с Дънкан се разбирате така добре. Вие дори мислите еднакво.
— В какъв смисъл?
— Той ми каза почти същото. Но знаеш ли какво му отговорих? Получила съм стотици предложения за женитба, което показва какви са предпочитанията на повечето мъже. Голяма част от предложенията идваха от хора, които познавах съвсем бегло. Как ги беше нарекъл — „Върволица от идиоти“? Съгласна съм безусловно.
Той не можа да сдържи усмивката си.
— В защита на мъжете ще предположа, че повечето са били зашеметени от теб, и има защо. Тъй като си красива, те са действали бързо, за да не ги изпревари някой от конкуренцията. Убеден съм, че затова са ти правели предложения за брак, без да те опознаят.
— О, разбира се, а според теб, след като това стане, те ще ме презрат, както ме презирате вие с Дънкан. Макар че той си призна, че е щял да се опита да ме спечели, ако не го бях обидила при първата ни среща. След като ме зърна, изведнъж откри, че не съжалява за годежа ни. Ти си единственият мъж, на когото красотата ми не въздейства.
Офелия изглеждаше изненадана от собствените си думи. Погледна го замислено и Рейфиъл се размърда неловко.
— Не се измъчвай с разни предположения — предупреди я той. — Просто нямам намерение да се женя през този век.
— Нима?
— Добре де, преувеличих — въздъхна той. — Само през следващите десет години. Баща ми проявява голямо разбиране в това отношение, вероятно защото самият той не се е оженил млад. Във всеки случай не ме праща на брачния пазар.
— Това ли е истинската причина да напуснеш Англия? Защото всяка майка те е набелязала за дъщеря си?
— От твоите уста звучи още по-ужасно, но е така. Постоянното преследване на жените ме изнервяше. Не можех крачка да направя, без да ми натрапват някоя перспективна млада госпожица. Дойде ми до гуша. Реших, че е време да замина на обиколка из Европа. Но хайде да се върнем на настоящия въпрос.