Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Офелия се намръщи на направената пътека до конюшнята. Без съмнение икономът си вършеше съвестно работата. Тя пъхна ръце в маншона си и се запъти наляво през непокътнатия сняг. Пред очите й се разкри прекрасна гледка.
От тази страна на къщата нямаше никакви постройки, само няколко голи дървета, които изглеждаха много по-хубави в бялата си премяна, и вечнозелени борчета, отрупани със сняг. И отпечатъците от нейните стъпки.
Тя се усмихна и направи няколко големи кръга около дърветата. После спря и се загледа към приказно белите възвишения. Снегът беше толкова чист и сияен, че заслепяваше очите, а въздухът беше свеж и щипеше.
Тя си пое дълбоко дъх, но издиша шумно, когато нещо я удари по гърба. Помисли си, че е птичка, въпреки че по това време на годината сигурно не бяха останали много птици. Клетото създание сигурно бе премръзнало и не можеше да лети. Тя се обърна, очаквайки да го види на земята. Вместо това съзря Рейфиъл, който правеше втора снежна топка.
Тя го зяпна изненадана. Що за кощунство — да я замерва със снежни топки! Що за детинщина!
— Да не си полудял? — извика му тя и изпищя, когато вторият снежен снаряд прелетя покрай главата й.
Тя се скри зад близкия храст, пламнала от възмущение… и от решимост да му го върне тъпкано. Припряно си свали маншона, загреба сняг и го направи на топка. После се изправи и го замери. Улучи право в целта! Белите снежинки се разпиляха по гърдите му. Тя се изсмя триумфално, но той я уцели право в устата. Тя изплю снега и се наведе зад прикритието си. Мерникът му беше страшно точен, но Офелия вече бе доказала, че и нейният не е за подценяване. Пък и храстът я прикриваше. Рейфиъл дръзко стоеше там и вероятно си мислеше, че го е уцелила случайно. Щеше да види той!
Засмя се, вдигайки се да запрати втората си топка, но този проклетник само чакаше тя да подаде главата си! Следващата му топка порази шапката й, която падна на земята. В крайна сметка идеята й да се скрие зад храста не беше чак толкова добра, защото не можеше да следи действията му. Реши да използва тактиката „стрелба с придвижване на прибежки“.
Тя се показа над храста, наведе се, за да се предпази от топката му, запрати своята и побягна. Само как побягна! Препъваше се, пързаляше се, тичаше и се смееше през цялото време.
Уцелиха я още две снежни топки, преди той да извика:
— Страхливка!
— Ела, де — ако смееш — удостои го тя с блестяща усмивка.
— А, значи играта е такава?
Той тръгна към нея. Офелия бързо загреба още сняг и го хвърли по него, после се затича, но той я обстреля наново. Челото и бузите й станаха бели. Тя се засмя и спря да посъбере още сняг, но щом вдигна поглед, установи, че той доста е скъсил разстоянието.
Тя се опита да избяга, но той се хвърли към нея и я събори. Двамата паднаха и се претърколиха. От смях на Офелия не й достигаше въздух.
Целувката бе така неочаквана, че в първия момент тя не осъзна какво става. Устните му топлеха нейните. Тя бе потресена и това позволи да изпита милувката му, преди да успее да се възмути. Стана й приятно. Обзе я трепет. Никога не беше изпитвала нещо подобно.
Ръцете й съвсем естествено се плъзнаха по раменете му. Ако преди й беше студено, сега тялото на Рейфиъл я сгряваше. Парата на смесения им дъх затопли челото й, при което тя осъзна колко са жарки устните му, които прелъстително вкусваха нейните. Гърдите й се напрегнаха. Тялото й закопня за докосването му. Кръвта кипна във вените й.
Това можеше да продължава цяла вечност, ако Рейфиъл не се беше увлякъл и не бе плъзнал ледени пръсти по шията й. Шокът от съприкосновението я отрезви и възмущението се надигна в нея с всичка сила. Тя го отблъсна, изправи се несигурно на крака и изтупа снега от палтото си. Не това обаче я ядосваше.
— Знаех си, че за това е цялата работа! Можеше просто да ме помолиш за ръката ми. Родителите ми щяха да се чувстват поласкани.
— Но не и ти, а?
— Не ставай смешен.
— А ти спри да изказваш догадки, които са още по-смешни. Просто исках да проверя дали и на вкус си толкова кисела.
Рейфиъл още лежеше на земята, сякаш се беше изтегнал на някое канапе. Офелия го зяпна. Понамръщи се, после вдигна многозначително вежда.
— Е, кисела ли съм?
— Абсолютно — ухили се той.
Боже Господи, той флиртуваше с нея! Досега никой не беше флиртувал с нея. Надменното поведение, върху което толкова се бе трудила, я правеше непристъпна за такива неща. Но също така никой не я беше замерял със снежни топки.