Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
При първите признаци на утрото ние напуснахме пътя и лагерувахме сред обрасналите руини на запуснат град, построен почти под отвесните скали на Мур. За щастие не бяхме срещнали никого и не бяхме открити. Аз пръв застанах на пост, докато другите отидоха да спят, след като се бяхме нахранили със студено месо, защото не посмяхме да запалим огън.
Когато слънцето се изкачи високо и разпръсна мъглите, видях, че навлизаме в гъсто населена област, която имаше някакъв вид цивилизация. Под нас на не повече от петнадесет-шестнадесет мили и ясно видим през моя бинокъл се белееше огромният град Хармак, който не бях видял през време на предното ми посещение на тази земя, тъй като минах покрай него през нощта.
Това бе град от западно-централни африкански тип с покрити пазари и широки улици, застроени с хиляди бели къщи с плосък покрив. Най-солидните бяха заобиколени с градини. Около него имаше висока и дебела стена, изградена явно от изпечени на слънце тухли. Пред градските порти, каквито можах да видя две, се издигаха квадратни кули, където можеше да се води отбрана. Навсякъде около този град равната и плодородна земя се обработваше. Тъй като бе ранна пролет, царевицата и другите култури вече се оказваха раззеленени от земята. Отвъд този пояс от изорани площи с помощта на бинокъла можах да различа големи чарди от пасящи говеда и коне, размесени с диви животни. Този факт ме увери в истинността на това, което бях чул по време на кратката ми визита в Мур, че фунг имаха малко или нямаха въобще огнестрелни оръжия, тъй като в противен случай антилопите и квагите щяха да се държат на разстояние. Също така надалеч, дори до хоризонта, видях, както ми се стори, други градове и села. Явно това бе твърде многоброен народ, и то такъв, който не можеше да се нарече справедливо дивашки. Не бе чудно, че малкото племе абати се страхуваше от него толкова много, въпреки страшните пропасти, чрез които бе предпазено от неговата омраза.
В около единадесет часа Орм дойде да пази и аз се прибрах, тъй като нямаше какво да отбележа. Скоро заспах въпреки мъчещите ме страхове, които, ако бях по-малко изморен, можеха да ме задържат буден. Защото грижите бяха много.
През идната нощ трябваше да се промъкнем през фунг и преди обяд на другия ден или да сме влезли в Мур, или да не сме влезли, което означаваше… смърт или, което беше по-лошо, пленничество от варвари с последваща екзекуция, вероятно предхождана от мъчение. Разбира се, можеше да пристигнем и без произшествия, като пътуваме с добри водачи през тъмна нощ, защото най-после областта бе голяма, а пътят уединен и малко използван. Така че, ако не срещнехме пост, какъвто ни казаха, че няма да има, малкият ни керван имаше добър шанс да премине незабелязан. Шадрах изглежда мислеше, че ще го направим, но най-лошото бе, че, както и Куик, аз не се доверявах на Шадрах. Даже Македа, Господарката на абати, която наричаха Дете на Царе, имаше съмнения в него или така ми се бе сторило.
Във всеки случай тя ми бе казала, преди да напусна Мур, че го е избрала за тази мисия, защото беше храбър и хитър — един от малкото в народа й, който на младини бе прекосил пустинята и следователно знаеше пътя. „Да, докторе — добави тя многозначително, — наблюдавайте го, защото не е ли наречен Котка? Да, наблюдавайте го, защото, ако не държех жената и децата му като заложници и ако не бях сигурна, че желае да спечели голямата награда в земи, която му обещах, не бих му поверила да ви предвожда.“
Е добре, след много изпитания в компанията му, мнението ми съвпадаше с това на Македа. Същото се отнасяше и за Куик, който бе нелош съдник на хората.
— Погледнете го, докторе — подхвърли той, когато дойде да ми каже, че мога да се прибера, понеже, беше ли негов ред за поста или не, сержантът никога не изглеждаше да не е на служба. — Погледнете го! — И той посочи към Шадрах, който бе седнал под сянката на едно дърво и говореше разгорещено шепнешком на двама от подчинените му с много особена и неприятна усмивка на лице. — Ако Всемогъщият е създал някога нехранимайко, той клечи там. Моето убеждение е, че той искаше да се отърве от нас при зеу, за да може да открадне стоките ни, и аз се съмнявам, че няма да изиграе същия номер отново тази вечер. Даже кучето не може да го понася.