Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Как? — запита Орм.
— Като запаля тръстиките — и той посочи към гъстите маси от суха растителност наоколо, — тъй като уговорих това преди да заминем от Мур. Ако фунг видят това, те само ще помислят, че е работа на някой странстващ рибар.
Орм сви рамене и каза:
— Добре, приятелю Шадрах. Ти познаваш мястото и тези хора, а не аз, така че да направим, както ни казваш. Но веднага ще добавя, че ако онези фунг биха желали да ни убият при възможност, за мен твоят план изглежда много опасен.
— Опасен е — съгласи се той и добави подигравателно: — Обаче аз мисля, че вие, хората от Англия, не сте страхливци.
— Страхливци! Ти, кучи сине! — намеси се Хигс със своя писклив глас. — Как се осмеляваш да ни говориш така? Виждаш ли този мъж тук? — и той посочи към сержант Куик, който стоеше едър и силен и наблюдаваше тази сцена мрачно, като разбираше повечето от казаното. — Е, добре, той е най-простият измежду нас — само слуга (тук сержантът отдаде чест), но аз все пак те уверявам, че има повече храброст в малкия му пръст, отколкото в цялото твое тяло или в това на целия народ абати, доколкото мога да преценя.
При тези думи сержантът отново отдаде чест, като измърмори тихо: „Надявам се, сър. Тъй като съм християнин, надявам се, но докато не дойде до развръзката, човек не може да бъде сигурен.“
— Говориш големи глупости, о, Хигс — отговори Шадрах нахално, защото мисля, че отбелязах, той мразеше професора, който подушваше измамника в него и непрекъснато го изобличаваше с острия си език, — но ако фунг те заловят, тогава ще разберем истината.
— Да му разбия ли главата, сър? — запита Куик с философско спокойствие.
— Мълчи, моля те — прекъсна го Орм. — Имаме достатъчно грижи занапред, за да не си създаваме повече. Ще има време да уредим кавгите си, когато сме преминали през фунг.
Тогава той се обърна към Шадрах и допълни:
— Приятелю, сега не е време за ядовити думи. Ти си водачът на тази група. Води ни, както искаш, само помни, че ако се стигне до битка, по желание на моите приятели аз съм капитанът. Има още едно нещо, което не трябва да забравяш, а именно: накрая ще трябва да отговаряш пред собствената си владетелка, тази, която, от доктора тук разбрах, че се нарича Валда Нагаста, Дете на Царе. Сега — без повече приказки! Ще вървим, както искаш и където искаш. На твоята глава ще падне всичко!
Абати чу и се поклони намръщено. После хвърли пълен с омраза поглед на Хигс, обърна се и отиде да си върши работата.
— По-добре ще е, ако ми разрешите да му разбия главата — говореше на себе си Куик. — Ще му дойде много добре и може да ни спести много грижи, защото, да си кажа правото, хич нямам доверие на този четвърт евреин.
След това той отиде да нагледа камилите и пушките, докато ние, останалите, се оттеглихме в палатките си да поспим, доколкото комарите щяха да ни позволят. Що се отнася до мен, то бе малко, понеже страхът от предстоящите злини тегнеше върху ми. Макар да знаех огромната трудност за влизането в планинската крепост на Мур по какъвто и да е друг начин, както например този, по който го бях напуснал, натоварен сега с дълга редица камили, пушки, муниции и експлозиви, опасявах се от резултата от един опит да се влезе помежду диваците фунг. Освен това си спомних, че Шадрах бе настоял на този път поради някакъв ревнив инат да бъде в опозиция на нас англичаните, които той мразеше в душата си, или заради някаква тъмна и тайна причина. Все пак оставаше фактът, че бяхме в негова власт, а на мен ми бе невъзможно да действам като водач на групата. Ако се опитах да го сторя, без съмнение той и абатите с него щяха да дезертират, като оставят камилите и товарите на нас. И защо да не го сторят — знаеха, че ще бъдат в безопасност, щом ние нямаше да имаме възможност да се оплачем на тяхната владетелка?
Точно когато слънцето залязваше, Куик дойде да ме повика, за да товарим камилите.
— Аз много не харесвам положението ни, докторе — заяви той, докато ми помагаше да опаковам малкото си вещи, защото факт е, че нямам доверие на този човек Шадрах. Другарите му го наричат Котка. Мисля, че това е добро име за него. А и той показа ноктите си точно сега. Истина е, че мрази всички нас и би желал да се върне в Пър или Мър или каквото е името на онова място, след като ни е загубил по пътя. Би трябвало да видите начина, по който погледна професора преди малко. Ох! Бих желал капитанът да ми бе разрешил да му разбия главата. Сигурен съм, че това доста щеше да прочисти атмосферата.
Случи се така, че беше предопределено главата на Шадрах да бъде „разбита“ най-сетне, но от друга ръка. Това стана така. Тръстиките бяха запалени, както Шадрах заяви, че е необходимо да се направи, за да могат постовете на абати върху далечните планини да видят и да съобщят за сигнала, въпреки че в светлината на последващите събития в никакъв случай не съм сигурен, дали този сигнал не бе предназначен и за други очи. После, както бе уговорено, ние тръгнахме, като ги оставихме да горят в широка лента зад нас. Цяла нощ вървяхме при светлината на звездите по разбит и несъмнено античен път.