Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

— Докато аз само съм поръчал да ми подрежат космите на носа, така ли? — Тирион не можа да скрие горчивината в гласа си.

— Твоята верига се оказа хитър удар. И допринесе много за победата ни. Това ли искаше да чуеш? Казаха ми също, че на теб трябва да сме благодарни за съюза ни с Дорн. Сигурно ще останеш доволен да научиш, че Мирцела е пристигнала жива и здрава в Слънчево копие. Сир Арис Оукхарт пише, че много се била сприятелила с принцеса Ариан и че принц Тристан е очарован от нея. Не ми харесва да имам заложник в дома Мартел, но предполагам, че е било неизбежно.

— И ние ще си имаме заложник — отвърна Тирион. — Мястото в съвета също беше част от сделката. Освен ако принц Доран не доведе със себе си армия, за да си го вземе, той сам ще се постави в ръцете ни.

— Де да беше това място единствената претенция на Мартел — каза лорд Тивин. — Разбрах, че си им обещал и възмездие?

— Обещах им правосъдие.

— Както и да го наречеш, става въпрос за проливане на кръв.

— Не че е в дефицит, нали? По време на боя газех в езера от кръв. — Тирион не виждаше причина да не зарови до сърцевината. — Или толкова си го обикнал този Грегър Клегейн, че не можеш да понесеш мисълта, че ще се разделиш с него?

— Сир Грегър си има своите задачи, както и брат ти. Всеки владетел има нужда от един звяр от време на време… урок, който, изглежда, добре си усвоил, ако се съди по сир Брон и онези твои хора от клановете.

Тирион си помисли за изгореното око на Тимет, за Шага с голямата му брадва и за Чела с нейния наниз от изсушени уши. И за Брон. Най-вече за Брон.

— Горите са пълни със зверове — напомни той на баща си. — Глухите улички — също.

— Вярно е. Сигурно в лова има място и за други псета. Ще помисля за това. Е, ако нямаш друго…

— Да, чакат те много важни писма. — Тирион се изправи на кекавите си крака, затвори за миг очи, щом го обля замайващата вълна, и с олюляване направи една крачка към вратата. По-късно щеше да отсъди, че е трябвало да направи и втората, и третата. Но вместо това се обърна. — Какво искам, питаш? Ще ти кажа какво искам. Искам онова, което ми се полага по право. Искам Скалата на Кастърли.

Устните на баща му се свиха.

— Рожденото право на брат ти?

— На рицарите от Кралската гвардия е забранено да се женят, да създават деца и да притежават земя. Знаеш го не по-зле от мен. В деня, в който Джайм избра белия плащ, той се отказа от претенциите си над Скалата на Кастърли, но ти така и не го призна. Крайно време е. Искам да се изправиш пред кралството и да провъзгласиш, че аз съм твой син и твой законен наследник.

Очите на лорд Тивин бяха светлозелени, изпъстрени със златни точици. Толкова блестящи, колкото и безмилостни.

— Скалата на Кастърли — каза той с тон, студен като смърт. — Никога.

Думата увисна между двамата — огромна, наострена, пълна с отрова.