Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

— Не повече от някои и по-малко от повечето.

— Да е пострадал нещо? Да е ранен? Косичката да му се е разрошила, пръстче да си е навехнал, нокът да си е счупил?

— Не, доколкото знам.

— Предупредих Церсей какво ще се случи. Сега кой командва златните плащове?

— Лорд баща ти ги даде на един от своите западняци, някой си Адам Марбранд.

В повечето случаи златните плащове щяха да се опълчат на някой външен, назначен им за началник, но сир Адам Марбранд беше умен избор. Също като Джайм, беше от онези мъже, които останалите обичат да следват. „Изгубих градската стража.“

— Пратих Под да потърси Шага, но не извадил късмет.

— Каменните врани още са в кралския лес. На Шага, изглежда, мястото му е харесало. Тимет е повел Горените към родния им край, с цялата плячка, която са взели от лагера на Станис след битката. Чела се върнала една заран с дузина Черни уши при Речната порта, но червените плащове на баща ти ги прогонили, а гражданството на Кралски чертог ги замервало с говна и викове.

„Небдагодарници. Черните уши изгинаха заради тях.“ Докато Тирион беше лежал опиянен и потънал в сънища, най-близките му бяха изтръгнали ноктите, един по един.

— Искам да идеш при сестра ми. Синчето й се отърва от битката дори без драскотина, така че Церсей вече няма нужда от заложник. Закле се да пусне Алайая, след като…

— Пусна я. Преди осем дни, след боя с камшика.

Тирион се надигна още малко, пренебрегвайки жегналата го в рамото болка.

— Бой с камшик?!

— Вързаха я на един кол насред двора и я съдраха от бой, след което я изхвърлиха от портата гола и окървавена.

„Учеше се да чете“ — помисли си глупаво Тирион. Белегът през лицето му се изопна и за миг му се стори, че главата му ще се пръсне от гняв. Вярно, Алайая беше курва, но толкова мило, храбро и невинно момиче рядко беше срещал. Никога не я беше докосвал; тя служеше само за була, за да скрие Шае. В безгрижието си така и не беше помислил какво може да й струва тази роля.

— Обещах на сестра ми, че ще постъпя с Томен така, както тя с Алайая — каза той. Имаше чувството, че ще повърне. — Е, как да пребия сега едно осемгодишно момче? — „Но ако не го направя, печели Церсей.“

— Ти бездруго не държиш Томен — каза Брон. — Щом разбра, че Желязната ръка е мъртъв, кралицата прати Черните котлета за него и на никой в Росби не му е стискало да се опъне.

Още един удар; но и облекчение, трябваше да си признае. Обичаше си Томен.

— Черните котлета уж бяха наши — каза той малко раздразнено.

— Бяха, докато им даваше по два петака срещу всеки един, който им даваше кралицата, но тя вдигна мизата. Озни и Осфрид ги направиха рицари след битката, също като мен. Боговете знаят само за какво, никой не ги е виждал в боя.