![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
Въпреки това главата му се замая, а по витото стълбище краката му се подкосиха. Вървеше с тоягата в едната ръка и другата на рамото на Под. На изхода срещнаха едно влизащо слугинче. Зяпна ги с ококорени очи, сякаш виждаше призрак. „Джуджето е възкръснало — помисли Тирион. — Виж, по-грозно е отпреди, тичай сега да кажеш на дружката си.“
Стегата на Мегор беше най-здравата част в Червената цитадела, замък в замъка, обкръжен от покрит с железни шипове сух ров. Когато стигнаха портата, подвижният мост беше вдигнат за през нощта, Пред него стоеше сир Трант в светлата си броня и белия плащ.
— Сваляй моста — заповяда му Тирион.
— Заповедите на кралицата са мостът да се вдига нощем. — Сир Мерин открай време си беше човек на Церсей.
— Кралицата спи, а аз имам работа с баща ми. Споменаването на лорд Тивин Ланистър прозвуча като магия. Сир Мерин Трант изръмжа, но даде командата и мостът се спусна. Над рова на пост стоеше друг от Кралската гвардия. Сир Озмунд Черно котле се усмихна криво, като видя клатушкащия се към него Тирион.
— Оздравяхме ли, милорд?
— Напълно. Кога е следващата битка? Нямам търпение. Но когато двамата с Под стигнаха до витите стъпала, Тирион зяпна нагоре отчаяно. „Няма да мога да ги изкача сам“ — призна си той. Преглътна цялото си достойнство и помоли Брон да го носи, надявайки се безнадеждно, че в този късен час никой няма да ги види и да му се присмее, никой няма да пръсне мълвата как джуджето го носят на ръце като бебе.
Външният двор се оказа задръстен от десетки шатри и павилиони.
— Хората на Тирел — обясни Подрик Пейн, докато се провираха през лабиринта от коприни и платнища. — И на лорд Роуан, както и на лорд Редвин. Не можаха да намерят място за всички. В замъка де. Някои ги настаниха в разни ханове в града. Тук са за венчавката на крал Джофри. Дали ще сте достатъчно здрав да присъствате, милорд?
— Изгладнелите плъхове не можаха да ми попречат. — Това поне трябваше да им се признае на венчавките: на тях беше по-малко вероятно да му отрежат носа на човек.
Светлините все още горяха зад кепенците на прозорците в Кулата на Ръката. Мъжете при вратата носеха пурпурните плащове и шлемовете с лъвските гребени на личната гвардия на баща му. Тирион ги познаваше и двамата и те го пуснаха още щом го видяха… въпреки че, както забеляза, и двамата извърнаха очи, като му видяха лицето.
Вътре се натъкна на сир Адам Марбранд, който слизаше по стръмно извиващите нагоре стъпала в черната си броня и златоткан плащ на офицер от Градската стража.
— Милорд — поздрави го той, — колко се радвам, че ви виждам на крака. Чух…
— Чули сте слухове, че копаят малкото ми гробче? Аз също. При тези обстоятелства реших, че е най-добре най-сетне да стана. Чувам, че станали командир на Градската стража. Поздравления ли да ви неса, или съболезнования?
— Боя се, че и двете. — Сир Адам се усмихна. — Смъртта и бедствията са ме оставили с четири хиляди и четиристотин души. Само боговете п Кутрето знаят как ще плащаме на толкова много, но сестра ви ми забранява да освобождавам хора.
„Още ли трепериш, Церсей? Битката свърши, златните плащове вече няма да могат да ти помогнат.“
— При баща ми ли бяхте? — попита той.
— Да, Боя се, че не го оставих в добро настроение. Лорд Тивин смята, че четири хиляди и четиристотин стражи са повече от достатъчни, за да намерят един изгубил се скуайър, но вашият братовчед Тирек все още го няма.
Тирек беше синът на покойния му чичо Тигет, тринадесетгодишно момче. Беше изчезнал по време на уличния метеж скоро след брака си с лейди Ермесанда, сукалче, което по стечение на обстоятелствата беше последната оцеляла наследничка на дома Хейфорд. „И вероятно първата невяста в историята на Седемте кралства, останала вдовица преди да са я отбили от майчиното мляко.“
— Аз също не можах да го намеря — призна Тирион.
— Храни червеите — намеси се Брон с обичайния си такт. — Желязната ръка го търси, а и евнухът подрънка с тлъста кесия. И техният късмет беше същият. По-добре се откажете, сир.
Сир Адам погледна неодобрително наемника.
— Лорд Тивин е упорит, щом става дума за неговата кръв. Живо или мъртво, детето трябва да се намери, и смятам да изпълня заповедта му. — Обърна се отново към Тирион. — Баща си ще го намерите в солария му.
„В моя соларий“ — помисли Тирион.