Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

— Червената цитадела е препълнена с гости за сватбата. Като си заминат, ще ти намерим по-подходящо жилище.

— Предпочитах това жилище. Определихте ли датата на сватбата?

— Джофри и Марджери ще се венчаят на първия ден от новата година, който впрочем съвпада с първия ден на новия век. Церемонията ще предвести зората на нова ера.

„Нова ера за Ланистър“ — помисли Тирион.

— Колко досадно. Опасявам се, че за този ден имам други планове.

— Затова ли си дошъл, да ми се оплачеш от спалнята си и да ми пробуташ сакатите си шеги? Чакат ме важни писма за довършване.

— Важни писма? Хайде де!

— Някои битки се печелят с мечове и копия, други — с пера и с гарвани. Спести ми тези укори, Тирион. Навестявах те толкова често, колкото можеше да позволи майстер Балабар, когато изглеждаше, че умираш. — Сви пръсти под брадичката си. — Впрочем, защо си изгонил Балабар?

Тирион сви рамене.

— Майстер Френкен не е толкова настоятелен като него да ме държи в несвяст.

— Балабар дойде в града със свитата на лорд Редвин. Казват, че е надарен лечител. Беше много мило от страна на Церсей да го помоли да се грижи за теб. Тя се боеше за живота ти.

„Бояла се е, че мога да си го запазя, искаш да кажеш.“

— Не се съмнявам. Затова не се откъсна от леглото ми.

— Не бъди глупав. Церсей има да подготвя кралска сватба, аз водя война, а ти беше в пълна безопасност поне две денонощия. — Лорд Тивин гледаше обезобразеното лице на сина си, без зелените му очи дори да мигнат. — Макар че раната ти е ужасна, ще ти го призная. Що за лудост те е обладала?

— Врагът беше при портите с овен. Ако Джайм беше предвождал този излаз, щеше да го наречеш „доблест“.

— Джайм нямаше да е толкова глупав, че да си свали шлема в битката. Надявам се поне, че си убил човека, който те поряза?

— О, мъртъв е нещастникът, и още как. — Макар че този, който бутна в реката сир Мандън, за да се удави под тежестта на бронята си, беше Подрик Пейн. — Най обичам мъртвия враг — тъпо добави Тирион, макар че сир Мандън не беше истинският му враг. Той нямаше причина да иска смъртта му. „Беше само котешка лапа. И знам коя е котката. Тя му е казала да се погрижи да не преживея битката.“ Но без доказателство лорд Тивин изобщо нямаше да изслуша такова обвинение. — Защо си тук, в града, татко? — попита той. — Не трябва ли сега да се биеш някъде с лорд Станис или с Роб Старк, или с някой друг? — „И колкото по-скоро заминеш, толкова по-добре.“

— Докато лорд Редвин не докара флотата си, не ни стигат кораби, за да нападнем Драконов камък. Но все едно. Слънцето на Станис Баратеон залезе в Черна вода. Колкото до Старк, момчето все още е на запад, но голяма сила под командата на Хелман Толхарт и Робърт Гловър се придвижва към Дъскъндейл. Изпратил съм лорд Тарли да ги пресрещне, а сир Грегър върви по кралския път, за да им отреже отстъплението. Толхарт и Гловър ще бъдат заклещени между двамата с една трета от силите на Старк.

— Дъскъндейл? — В Дъскъндейл нямаше нищо, което да заслужава подобен риск. Нима най-сетне Младия вълк беше изглупял?