Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
Младият вожд направи кратка пауза, сякаш сломен от мъка. Двамата пирати слушаха с най-голямо внимание, но не знаеха още накъде бие индианецът, пък и трудно разбираха тази реч, която вождът на команчите изглежда нарочно правеше неясна. Той продължи:
— Вождът се беше отчаял от това падение на своя народ, когато Уаконда му дойде на помощ, като му прошушна на ухото един добър съвет: бледоликите воини, които бродят из прериите и високите савани, са оскърбени от могъщите повелители на команчите. Сандовалови, както се наричат, са нападнали безпричинно бледоликите воини, устроили са им засада, за да попаднат в клопка, безмилостно са избили всички и след като ги скалпирали, са ги накачили като умрели кучета по клоните на дърветата. Измамник ли е Нощната птица, раздвоен ли е езикът му, лъже ли? Нека моите бледолики братя отговорят: истината ли им казва Нощната птица?
— Да — отговориха двамата мъже с глух глас.
— Нима вождовете на бледоликите ще оставят така своите воини, без да отмъстят за тях? Не гласи ли законът на пустинята „око за око, зъб за зъб“?
— Да — потвърдиха двамата мъже.
— Защо не си отмъстят те за нанесената им обида? Нима моите бледолики приятели се боят от враговете си?
— Не, вожде, не се боим — отвърна Койота злобно, — само че приятелите ни са малобройни, а враговете ни разполагат с огромни сили.
— Какво от това! — извика разпалено червенокожият, — команчите броят враговете си само когато те са мъртви.
— Не искаме да си навлечем ново поражение — каза Урубуса.
— Нима сте сами, всичките ви воини ли са мъртви?
— Да — отговори Урубуса.
— Ах! — възкликна индианецът.
— Но — добави Койота — други по-многобройни воини заместиха убитите при последното сражение.
— Тогава какво чакате?
— Сгоден случай. Вече ви казах, вожде, не искаме да си навличаме ново поражение.
Отново се възцари мълчание.
— Нека моите бледолики братя отворят ушите си, ще им говори вожд — внезапно каза индианецът тържествено.
Двамата пирати вдигнаха глава и впериха очи в червенокожия. А той продължи:
— Силата на враговете на моите бледолики братя е в това, че разполагат с непревзимаема крепост.
— Вярно е — каза Койота, като поклати глава.
— Чували ли сте за нея? — запита индианецът със святкащ поглед.
— Да — отговори Койота, — откакто скитам из пустинята, често вечер около огъня съм чувал да се говори, че в прериите на Далечния запад има пет древни и тайнствени града, чието местоположение не знае никой освен сагаморите и великите вождове на червенокожите, които свято пазят тайната за тях. Тези пет града са били построени от храбрите инки, когато испанците завладели Мексико. Добавят, че инките, победени от белите, се оттеглили в тези градове, отнасяйки със себе си неизчислими богатства в злато, сребро и диаманти. Често съм се залавял да търся тези градове, за които всички говорят, ала никой не ги е виждал.
— Сигурно брат ми е открил някой от тези градове? — произнесе индианецът с особен тон.
— Не, имах съдбата на много други, които като мен са се впускали да ги търсят — не открих нищо и като ми омръзна, се отказах да търся повече, убеден, че те не съществуват и че вероятно никога не са съществували. Колкото и обширна да е пустинята, там не биха могли да съществуват пет многолюдни града, без никой да ги открие, затова съм убеден, че тази легенда е лъжлива, че тия градове никога не са съществували и че това е басня, измислена от индианците, така както измислят и много други.
Младият вожд се усмихна.
— Моите бледолики приятели се лъжат, тези градове съществуват и пращят от богатства, Нощната птица ги е виждал и е живял в тях.
— Значи е вярно! — извика Койота алчно.
— Защо Сандовалови се появяват ненадейно и изчезват, без никой да разбере къде се крият? Нима това никога не е правило впечатление на бледоликите ми братя? — каза иронично индианецът.
— Значи е вярно! — възкликнаха пиратите.
— Всичко е вярно, червенокожите нищо не са измислили. Бледоликите са слепи, нищо не виждат, нека моят брат Урубуса си спомни.
— За какво? — попита пиратът.
— За нощта, когато на Урубуса и воините му бе устроена засада в прерията, когато Сандовалови разположиха лагера си на хълма и дадоха много сигнали с огън.
— Да, спомням си — каза Урубуса.
— Отлично! — продължи индианецът. — А бледоликият ми брат не чу ли оръдеен изстрел? Бум — гръмотевицата на белите!
— Как, нима беше оръдеен изстрел? Аз пък помислих, че е гръмотевица сред хълмовете.