Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
— Нощната птица ли се казва той?
— Да, познавате ли го?
— Малко.
— Е, и?
— Мисля, че е честен човек, той се оттегли при Гарваните.
— Точно така.
— И на мен като на вас ми казаха, че е честен, но че има зъб на Сандовалови и че ако му се представи случай да им отмъсти, няма да го изпусне.
— Буквално същото казаха и на мен, какво мислите вие за всичко това?
— Мисля, че можем да проверим, без да се издаваме.
— Имате право, хубаво е човек да бъде винаги благоразумен.
— И вие го чакате?
— Да, ще бъде тук след няколко минути.
— Сбъркал сте, че сте му определил среща в подземието.
— Бъдете спокоен, ще видите какви предпазни мерки съм взел.
Чу се далечен сигнал.
— Нашият човек пристига — каза Урубуса.
— Да бъдем предпазливи — каза Койота, — тези демони са много хитри.
— За това разчитайте на мен — вметна Урубуса.
Шумът от стъпки бързо се засилваше. Скоро се показаха Мататрес и Наваха, които държаха някакъв човек, увит в сарапе по такъв начин, че не можеше нито да вижда, нито да чува. Двамата бандити веднага развиха червенокожия. Той се отърси, за да оправи облеклото си, и се приближи до двамата пиратски главатари, които поздрави вежливо, като се поклони и произнесе едва-единствена дума:
— Саго!
Този команч изглеждаше млад. Имаше великолепно телосложение, лицето му беше открито, добродушно и малко наивно, в средата на бойния кичур коса носеше орлово перо, с което засвидетелстваше претенциите си за званието вожд. Двамата мъже също го поздравиха.
— Говорете — каза Урубуса на приятеля си, — вие по-добре от мен умеете да се разправяте с индианците.
Команчът погледна учудено двамата мъже: не бе разбрал какво каза Урубуса. Вярно, че той бе заговорил на немски.
— Брат ми Нощната птица е добре дошъл — каза Койота, — брат ми е вожд, ще ни извини за начина, по който бе доведен тук.
— Нощната птица е вожд — повтори натъртено червенокожият, — той знае какво изисква предпазливостта.
— Ще приеме ли брат ми чашка огнена вода с моя приятел?
— Нощната птица благодари на своя бледолик брат. Вождът принадлежи към великия народ на команчите от езерата, той е трезвеник. От напитките на бледоликите всички червенокожи полудяват, команчите пият само вода.
Койота се поклони.
— Ще запуши ли моят брат Нощната птица лулата на мира около огъня на съвета?
— Нощната птица ще запуши — отговори вождът.
Тогава тримата мъже се разположиха около огъня. Четиримата подчинени бандити се бяха отдалечили на такова разстояние, че не можеха да ги чуят. Вождът натъпка лулата си с „мориш“, много мек тютюн, леко примесен с опиум, запали я, вдъхна два пъти дим и я подаде на Урубуса, който направи същото и после я подаде на Койота. Така лулата обиколи три пъти огнището, без тримата мъже да си разменят нито дума.
После настъпи отново мълчание, за да се разпалят лулите или пурите, и след малко Койота, по-добре запознат с индианските обичаи и по-свикнал от Урубуса да разговаря с червенокожите, взе думата между две облачета дим.
— Моят брат Нощната птица — заговори той с помирителен тон — пожела, докато пуши лулата, да поговори с бледоликите си приятели за неща, много интересни и за тях, и за него. Знаейки, че вождът няма раздвоен език, Урубуса побърза да се съгласи на искания от него разговор. Бледоликите вождове са с отворени уши, за да чуят думите, които ще изрече техният млад приятел, вождът на команчите.
Индианецът се поклони вежливо на двамата пирати и след като помисли няколко минути, на свой ред взе думата.
— Сърцето на Нощната птица — каза той — е младо, ала опитът му е голям, сърцето му е червено и няма никаква кожа, която да го отделя, затова намеренията му ще бъдат почтени, а думите, които ще се изтръгнат от гърдите му и ще стигнат до устата му, ще бъдат честни и прями. Команчите са мъже, храбри воини, които крачат винаги право към целта, която искат да постигнат, Уаконда, всемогъщият господар на живота, ги обича. Нощната птица вече няма племе, броди без посока, търсейки атепетлите на своя народ, а не може да ги намери, понеже враговете му са изпречили гъста мъгла между вожда и неговите селища. Хора, които не са нито червенокожи, нито бледолики, са напълнили горите с лъжи и са дали фусти на команчите. Тези хора са ги направили страхливи жени и така са ги обладали, че са запушили ушите им, за да не си поискат отнетата им свобода. Нощната птица страда от това заслепение на цял един народ, толкова храбър по времето на бащите си, които ловуваха из благодатните прерии на Ескенахи, ала Нощната птица е сам, слаб като дете и не може да стори нищо за народа си.