Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Да, сър. Името ми е О’Хърн! Шимейн Патрис О’Хърн! Дъщеря на Шемъс Патрик и Камий О’Хърн! Наполовина ирландка и наполовина англичанка, ако трябва да бъдем точни и ако това има толкова голямо значение за вас, хората от колониите.
Тъмните му вежди подскочиха нагоре от любопитство и изненада. Колкото и невинна да беше забележката му, явно бе възпламенила избухливия нрав, за който момичето го беше предупредило.
— Не е престъпление да си едното или другото, Шимейн. Или дори и двете — отговори той, опитвайки се да успокои очевидните й подозрения и възмущение. — Но ако нямаш нищо против, би ли ми отговорила на следния въпрос: Ани каза, че си дама и макар сам да виждам, че това е така, не мога да не се питам как си попаднала на затворнически кораб.
Гневът на Шимейн бързо се стопи, но тя не бързаше да отговаря. Хиляди пъти се бе опитвала със сълзи на очи да убеди и Нед, стражаря, и навъсения съдия, и надзирателя в своята невинност, но всички те бяха останали глухи за отчаяните й вопли. Може би подозренията й, че са били подкупени, за да проявят такава недоверчивост, бяха правилни, но каквато й да бе причината, едва ли имаше основание да се надява, че този непознат ще й повярва.
— Не съм убила никого, ако това ви притеснява, господин Торнтън.
Гейдж се усмихна.
— Никога не съм си представял такова нещо, Шимейн — отговори той.
Гледаше я настойчиво. Очевидно чакаше отговора й и нямаше да се задоволи с някакво мъгляво обяснение. Шимейн въздъхна тежко и с неохота се зае да разказва за обърканите си премеждия.
— Преди близо осем месеца имах удоволствието, или може би нещастието, да се сгодя за маркиз Дьо Мерсер от Лондон. За разлика от Морис, неговата баба, Едит дьо Мерсер, никак не остана очарована от факта, че ми липсва аристократично потекло. Подозирам, че точно Едит или някой неин слуга, на чиято дискретност е можела да разчита, е платила на един стражар, който ме арестува и ме отведе от дома на родителите ми, докато тях ги нямаше. По онова време за мен се грижеха само слугите и една моя леля, а Едит отлично знаеше, че е така. Това, струва ми се, бе последният й отчаян опит да предотврати сватбата между внука й и мен. Когато Морис реши нещо, той е напълно непреклонен, и Едит едва ли щеше да успее да го разубеди. Бях обвинена в кражба и ме осъдиха на затвор. Всичките ми опити да подкупя някого да съобщи на родителите ми или на леля ми, че съм арестувана, излязоха несполучливи, а не можех да очаквам те сами да се досетят къде се намирам. Но дори ако имах подръка толкова пари, че да съблазня някого от тъмничарите да занесе вестта на семейството ми, съмнявам се, че който и да било от тях щеше да припари по-далеч от първата срещната кръчма. Пред заплахата да бъда изнасилена или дори убита в Нюгейт, аз предпочетох да включа името си в дългия списък на затворниците, съгласни да бъдат продадени като роби тук, в колониите.
За Гейдж не бе никак трудно да повярва, че слугинята му е израснала сред аристократи. Въпреки че човек с изострен слух лесно можеше да долови ирландския акцент в говора й, тя произнасяше думите далеч по-правилно, отколкото бе очаквал, а и независимо от избухливия си нрав, притежаваше добри обноски. Що се отнася до това дали бе извършила някакво престъпление или не, засега трябваше да се задоволи с обясненията й, поне докато не се убедеше със сигурност, че не са верни.
— Изглежда, че от твоята зла участ, Шимейн, печелившият се оказвам аз. Макар да ти съчувствам за онова, което си преживяла, надявам се разбираш, че не мога да се преструвам на натъжен, задето си попаднала тук?
Шимейн усети упорития му взор и плахо попита:
— Възможно ли е и аз да узная нещо за вас, господин Торнтън?
Гейдж вдигна глава и преди да отговори, за миг се загледа в далечината.
— Аз съм корабостроител по призвание, и дърводелец по необходимост. Недалеч от тук, на брега на река Джеймс, имам работилница и къща. Понастоящем строя кораб по свой собствен проект, но той ще бъде напълно готов след няколко месеца. Като го завърша и продам, възнамерявам да вложа цялата си енергия в направата на друг, с надеждата, че някой ден ще мога да си позволя да се занимавам единствено с това. Дотогава ще трябва да плащам за материалите и за труда на хората си с парите, които изкарвам, като правя мебели.
Шимейн не можеше да си представи защо човек с толкова ограничени средства бе настоял да я купи на всяка цена.
— Бях сигурна, че имате излишни пари за харчене, господин Торнтън.
В това отношение Гейдж определено бе изумил и самия себе си.
— Ти си напълно подходяща за целите ми, Шимейн. Не мисля, че бих намерил друга като теб, дори ако бях претърсвал всеки новопристигнал кораб. — Той замълча за миг и с видимо помръкнало лице започна да й обяснява причините, поради които сам бе дошъл в колониите. — Самият аз бях принуден да напусна Лондон преди повече от девет години. Скарах се с баща си, защото отказах да се оженя за една млада жена, която твърдеше, че съм отнел целомъдрието й и че е бременна от мен. Тя беше дъщеря на негов стар познат и аз съм сигурен, че баща ми се опитваше да ме накара да се оженя за нея от лоялност към приятеля си. Вероятно се страхуваше, че името ни ще бъде опетнено, ако не се съглася с искането на Кристина да се оженим възможно най-бързо, но аз не бих се свързал в брак с такава лъжкиня, нито бих дал името си на чуждо дете. Всъщност никога не разбрах дали това бе само уловка на Кристина, за да ме накара да се оженя за нея, или наистина беше бременна. Тя беше хубаво момиче и можеше да привлече достатъчно поклонници, дори и без богатството на баща си. Поради нежеланието ми да се подчиня, моят баща ме изгони от къщи. Както виждаш, Шимейн, женска хитрост е захвърлила и двама ни на произвола на съдбата. Без съмнение тези две зли жени се биха пръснали от яд, ако ние с теб успеем в тази дива земя.