Магьосникът Куестър Тюс

— Нужен ни е план за действие.

Планът излезе съвсем прост. Трябваше да стигнат с конете близо до мястото, където се намираха гномите. Парснип щеше да остане с конете, а останалите да продължат пеша. Бен, Куестър и Уилоу трябваше да се появят открито пред гномите, а Буниън да се промъкне незабелязано отзад. Ако Бен не успееше да убеди гномите да му върнат бутилката доброволно, Буниън трябваше да я отвлече, преди те да успеят да му попречат.

— Запомни, Буниън, ако ме видиш да си потърквам брадичката, това трябва да ти послужи за знак — завърши думите си Бен. — Промъкваш се, колкото се може по-бързо и задигаш бутилката!

Коболдът вълчи се ухили.

Те свърнаха на запад, водени от Буниън, а Парснип ги следваше заедно с товарните мулета и така изминаха разстоянието, което ги отделяше от мястото, където чупка гномите си играеха с тяхното съкровище. Те спряха сред елхова горичка зад една ниска хълмиста верига, все още скрити от погледа на чупка гномите, слязоха от конете, подадоха поводите на Парснип, изпратиха Буниън напред и се отправиха по посока на хълма. Когато стигнаха билото, се спряха.

Филип и Сот седяха под огромна стара върба, кръстосали крака и весело се смееха, протегнали ръце. Клоните на старата върба бяха натежали от дъжда и капките, които се сипеха от тях, се превръщаха в бляскави скъпоценни камъни. Гномите се опитваха да уловят онези, които падаха наблизо, но повечето падаха на земята и се струпваха на бляскави купчини. Навсякъде беше обсипано със скъпоценни камъни, имаше цели купища, които разпръскваха всички цветове на дъгата сред сивотата на дъждовния следобед, сякаш някакъв мираж бе оживял.

Бутилката се намираше на земята между чупка гномите, напълно забравена. Едно грозно създание, подобно на паяк, се поклащаше на ръба на бутилката, която беше отпушена, и насочваше зеленикави пламъчета към дъждовните капки. Всяко огънче превръщаше поредната капка в скъпоценен камък.

Това бе най-чудноватата гледка, на която Бен Холидей бе ставал свидетел. Филип и Сот направо бяха загубили ума и дума.

— Веднага прекратете това! — внезапно извика той.

Чупка гномите застинаха на място и се сведоха към земята като повяхнали цветя. Черньото клекна като котка върху устието на бутилката със светнали очи. Бен изчака да привлече вниманието им върху себе си, след което се заспуска от билото на хълма, а Куестър и Уилоу го последваха. Когато стигна до клоните на върбата на не повече от десетина крачки от гномите, той спря.

— Какво правите, момчета? — тихо попита той. Филип и Сот го погледнаха с ужас.

— Пощадете ни! — запищяха те. — Не ни сторвайте нищо лошо!

Думите им се смесваха и Бен не можеше ясно да различи кой какво казва.

— Първо трябва да разрешим един въпрос — каза той спокойно. — Вие сте взели нещо мое.

— Не, не — започна да вие Филип.

— Нищо — зави Сот.

— Ами бутилката? — попита той.

В момента, в който спомена „бутилка“, чупка гномите се вкопчиха в нея и се опитаха да я скрият зад гърба си. Черньото стърчеше от отвореното й устие, впит в стъклото, сякаш имаше лепенки на пръстите си. Едва сега Бен успя ясно да разгледа създанието; то беше дребна грозна твар. В червените му очички бликаше омраза и Бен бързо извърна поглед встрани.