Джийвс запретва ръкави

— Девето? — каза Моника и започна да смята на пръсти.

— Тайнствената девета къща. Разбира се, вие сте чел „Зенд Авеста“ на Зороастър15, сър Родерик.

— Страхувам се, че не? Добра ли е?

— Невероятна е, бих казала.

— Ще я включа в списъка си — обеща Рори. — От Агата Кристи е, нали?

Моника бе привършила с изчисленията си.

— Деветото… Това изглежда ме прави лейди Барбара, фаворитката на Чарлз II16.

Госпожа Спотсуърт беше впечатлена.

— Предполагам, че би трябвало да те наричам лейди Барбара и да те попитам за твоята последна любовна авантюра.

— Много ми се иска да мога да си я спомня. Чувала съм за нея, че е била наистина драматична.

— Тя дали е имала тен навсякъде? — попита Рори. — Или си е седяла само вкъщи?

Госпожа Спотсуърт отново бе затворила очи.

— Усещам присъствие — каза тя. — Дори чувам тих шепот. Колко странно е да дойдеш в къща, която си посещавал преди триста години. Помислете си за всички човешки животи, които са преминали сред тези древни стени. И всички те са тук, около нас, създаващи невероятна аура около тази прекрасна стара къща.

Моника успя да улови погледа на Бил.

— Като зряла круша е — прошепна тя.

— А? — попита Рори на висок глас. — Каква круша?

— Млък!

— Но каква круша… Ох! — Той разтри мястото, където след отлично прицелване го беше улучил върхът на обувката на Моника. — О, аха, да, разбира се. Да, разбирам какво искате да кажете.

Госпожа Спотсуърт прокара ръка по челото си. Изглежда бе изпаднала в транс.

— Струва ми се, че си спомням параклиса. Има ли тук параклис?

— Разрушен — каза Моника.

— Нямаше нужда да й го казваш, гълъбче — обади се услужливо Рори.

— Знам. Има и дълга галерия.

— Точно така — каза Моника. — През осемнайсети век в нея е имало дуел. Все още могат да се видят дупките от куршумите.

— И без съмнение тъмните петна на пода. Това място трябва да е пълно с духове.

Това, помисли си Моника, би могло да спъне сделката от самото начало.

— О, не се притеснявай — успокои я тя. — В Роастър Аби няма такива неща — и беше безкрайно озадачена, когато забеляза, че гостенката я гледа с разширени нещастни очи, като дете, на което са казали, че след вечеря няма да получи сладолед за десерт.

— Но аз искам духове — проплака госпожа Спотсуърт. — Трябват ми призраци. Не ми казвайте, че тук няма никакви.

Рори веднага се притече на помощ.

— На приземния етаж има една обитавана от духове тоалетна — започна той. — От време на време, когато наоколо няма никой, неочаквано водата в тоалетната сама потича, а когато в семейството има предстояща смърт, тя непрекъснато тече. Но ние всъщност не знаем дали е някакво привидение или е повреда във водопровода.

— По всяка вероятност е полтъргайст — каза госпожа Спотсуърт, изглеждайки малко разочарована. — Но не сте ли се сблъсквали с визуални проявления?

— Не бих казал.

— Не ставай глупав, Рори — каза Моника. — А лейди Агата?

Госпожа Спотсуърт беше силно заинтригувана.