Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
До входната врата вляво имаше малка масичка с лаптоп върху нея.
Фиона не спираше да снима.
— Не смяташ ли, че е малко странно ветеринарен лекар да колекционира глави на животни по стените си?
Имаше на лос, на елен и — най-изненадващо — на планински козел, защитен животински вид.
— Всички местни жители — а семейство Ейкър са местни — ловуват. Правят го заради месото. Заради традицията. Защото така са ги учили дядовците им.
— И все пак ми се струва странно — каза тя. — От понеделник до петък ги лекуват, а през уикендите ги убиват?
— Те едва ли го виждат по този начин — отвърна Уолт, загледан в главата на козела.
Да попаднеш на планински козел се случваше изключително рядко — едва няколко пъти годишно. Те, заедно с лоса и дивата овца, бяха най-скъпият дивеч в ценоразписа. Марк щеше да се похвали, ако Ранди бе успял да убие козел. Съдейки по натрупания прах върху лоса и елена, козелът бе скорошен трофей.
Прерови всички кухненски шкафове; надникна в хладилника и фурната — хората често избираха странни места, за да скрият нещо. Почука по дървения под, ослушвайки се за кънтене на кухо. Ако слуховете за бракониерстването на Ранди бяха верни, Уолт очакваше да намери улики за това. Трофеите не доказваха нищо. Трябваше му банкова сметка, чекова книжка или сейф. Възнамеряваше да вземе лаптопа със себе си.
— Чувал ли си за лов с радионашийници? — обърна се той към Фиона, която не спираше да щрака с фотоапарата.
— Да не би да става въпрос за онези богаташи, които наемат някой да им подгони пума, а когато животното се покатери на дърво, пристигат да го застрелят?
— Именно. Разузнавачът използва кучета, които преследват дивеча до дупка. Може да отнеме дни. Щом кучетата успеят да заклещят пума на някое дърво, стоят отдолу и лаят, за да не й позволят да се измъкне. Бракониерите следват сигнала от радионашийниците им и намират дървото. После звънят на клиента си — може да му отнеме почти цял ден, докато пристигне — той слиза от хеликоптера, подават му пушка, застрелва пумата и отлита обратно. Един-единствен изстрел. Десет минути максимум. Няколко месеца по-късно получава препарираната пума по пощата.
— И на това му викат лов?
— Нарича се бракониерство. Незаконно е да се използват радионашийници, а пумите трябва да са маркирани от отдела за защита на рибата и дивеча. Нарушение след нарушение. Законът предвижда сто хиляди долара глоба и лишаване от свобода до пет години. Доста скъпо хоби. Клиентът плаща десет хиляди долара за животно.
— Защо ми казваш всичко това?
— Името на Ранди е било споменато при един арест в Източен Вашингтон. Аз разбрах за това чрез един приятел. Говори се, че Ранди е започнал да поема клиенти сам. За такова нещо в нашия край човек може да си изпроси куршума.
— А Марк?
— Вероятно е знаел. На него нищо не му убягва.
— Сигурно не му е било лесно. А сега ти търсиш някакво доказателство — каза тя.
— Ние търсим. Да.
— Ама, разбира се: аз съм помощник-шериф.
— Не се главозамайвай.
— Искаш ли да снимам съдържанието на кухненските шкафове? — попита Фиона.
— Защо не — отвърна той.
Уолт претърси малката спалня и още по-малката баня, докато Фиона святкаше с фотоапарата от кухнята. Разочарован от липсата на улики, той стъпи на един стол и започна да повдига една след друга трите препарирани глави. Надяваше се оттам да изпадне скрит плик или някакви документи. Успя единствено да се посипе с прах.
— Тук има нещо любопитно — извика Фиона.
Уолт отиде при нея в кухнята.
Тя посочи към шкафовете.
— Кутия суха смес за палачинки без съдържание на глутен. Няколко пакета спагети, също без глутен. Зърнена закуска — изцяло от царевица. Има доста ориз и оризова юфка. Никакви солети или чипс.
— Значи е алергичен към глутен — отбеляза Уолт. — Какво незаконно има в това?
— Я виж тук, Шерлок. — Върхът на ботуша й сочеше към отворено чекмедже по-надолу. Вътре имаше картофи, торба с лук и самун хляб. — Защо му е този хляб, ако не може да яде глутен?
— Това, че не може да го яде, не значи, че не го сервира на някого. — Но Фиона успя да събуди любопитството му. Той се наведе и извади хляба от чекмеджето. — Мухлясал е, направо за изхвърляне. Сигурно го е забравил вътре. — Уолт прехвърли хляба от едната си ръка в другата. Стори му се необичайно тежък. — Искам да документираш това — каза той и сложи хляба върху дъската за рязане.