Човек на почит

— Кога ще отидеш да си купиш костюм за дипломирането, Бепи?

Той продължи да яде с надеждата да избегне отговора. След малко, опитвайки се да я залъже, подхвърли:

— Ей, мамо, много ми се услажда твоята pasta lendica17. Ти си най-добрата готвачка на света. Лещата е много полезна, нали, мамо?

Прекъсвайки за момент вечерята си, Паскуале се намеси:

— Аз научих майка ти да готви. Когато се запознах с нея, не можеше да изпържи едно яйце.

— Бях съвсем младо момиче, когато се омъжих за баща ти, но се научих бързо — защити се Финамета.

Бепи вярваше, че с въпроса за дипломирането е приключено. Обаче грешеше. Финамета отново подхвана темата:

— Бепи, попитах те за костюма. Събрала съм ти пари, за да можеш да си избереш нещо хубаво. Винаги си искал да се „изтупаш“. Може би с един приятен костюм от кафяв пепит като този на братовчед ти Джери.

— Мамо, не ми е нужен костюм.

— Защо не?

— Защото не съм поканен на годишните изпити. Така че не ми трябва костюм. Още по-добре за нас. Ще икономисаме пари.

— Как така не си поканен? Това не го разбирам. Всички родители присъстват на дипломирането на децата си. Бяхме на тържеството на Марио. Изглеждаше много красив на подиума. С баща ти се чувствахме много горди заради него.

— Знам, мамо. Обаче аз съм различен от Марио.

— Слава богу, че не съм като теб, Бепи — бързо го прекъсна Марио.

— Слава богу, че аз не съм като теб, шишко — отвърна му заядливо Бепи.

— Абе, Бепи, знаеш ли защо не ти върви училището? — продължи да го дразни Марио.

— Защо бе, дебелак?

— Защото си прекалено зает да чукаш оная Марджи, ето затова.

Паскуале удари по масата и извиси глас:

— Когато си изпия еспресото, ще си поприказвам с Бепи за училището. Ясно ли е, Финамета? А сега млъквайте всички. Трябва да се наядем. Не искам да получа киселини в стомаха.

Финамета се подчини, но се разплака и изхлипа, че Бепи ще я довърши, и продължи да нарежда:

— Това момче постоянно ми сервира нещо неочаквано. — Каза, че вече не издържала, че ще се поболее. — Всичките ми племенници завършват училище! Обаче не и малкият ми син! Той щял да забогатява бързо!

След вечерята, захапал клечка за зъби, Паскуале запита Бепи:

— Какво искаше да кажеш? Минаваш ли или не? Почти на шестнайсет години си!

— Татко, постигнах едно хубаво споразумение с директора. Той каза, че може да ме остави в същия клас, защото съм на границите на пределната възраст. Обаче ако се съглася да не се явявам на годишните изпити и на тържеството за дипломирането, щял да ми помогне да постъпя в някоя гимназия по мой избор, ако са съгласни да ме приемат. Попитах го защо не може поне да присъствам на церемонията по дипломирането, а той ми отговори, че сигурно ще предизвикам сбиване или безредици. Тоя е побъркан. Аз никога не се бия. Прекалено съм зает с уроците в училище, за да се бия. Той е евреин и не обича италианците. Мисли си, че италианците винаги налитат на бой.