Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Паскуале бавно извади клечката за зъби от устата си и попита с присвити очи:
— Ти ли си единственият, който е направил такава сделка с директора?
— Да. Нали съм направил добра сделка, татко?
Изведнъж Паскуале се нахвърли върху Бепи, готов да го пребие. Финамета закрещя:
— Не, не, ще му съсипеш хубавия нос! Моля те, не го наранявай. Страшно си жесток! Много силно го удряш. Остави го, Паскуале.
Въпреки молбите й Бепи получи два доста силни удара в главата и му се зави свят. При обикновени обстоятелства той би оказал съпротива, но този път ударите нанасяше баща му и Бепи беше готов да понесе боя с достойнство. Никога не би вдигнал ръка срещу баща си или майка си. Италианците държат на това. Ah respecto.
Финамета с тревога изми кръвта от устните на Бепи и го огледа, възхищавайки се тайничко от лицето на сина си.
— Та коя е тая Марджи, с която чукате заедно, figlio mio? — попита тя. — И какво означава това „чукане“?
Бепи погледна майка си в очите и отвърна:
— Недей да слушаш Марио, мамо. Нещо му хлопа. И не е зле да мине на диета. Вчера си сцепи новия панталон.
Две седмици по-късно, Бепи, Маймуната, Але Хоп и Червения си приказваха за средните училища. Маймуната попита:
— В кое училище ще ходиш, Бепи?
— Баща ми е готов да води война. Не ме пуска да уча в „Ню Маунтин“. Казва, че трябва да стана шивач като Марио. Брат ми ходи в Източното средно шивашко училище в Манхатън, където трябвало да ида и аз — отговори Бепи.
— Майтапиш ли се бе? Ти — шивач! Не ти вярвам. Ти ще станеш професионален убиец, а не шивач.
— Я не дрънкай! — повиши глас Бепи. — Аз съм още само на шестнайсет години. Някой ден може да стана прочут шивач. Как ви се струва? Ще взимам поръчки за убийства само от време на време заради многото мангизи. Трябва да се замогнем, да се измъкнем от тая мизерия. Тя ме задушава. Явно ще се наложи да минем през някой друг труп по пътя нагоре, но нямаме избор. — Той отново сниши гласа си. — Трябва да се работи нещо. А по въпроса за училището нищо не мога да направя. Все още командва баща ми, а аз го обичам. Длъжен съм да поддържам мира, въпреки че не съм сигурен дали ще се получи нещо. Най-малкото, трябва да опитам заради стария.
— Разбирам те — каза Маймуната. После се обърна към Червения и попита: — Искаш ли да се хванеш на бас, че тоя ще стане шивач? Кажи на какво, приемам всякакви условия. Ти също, Але Хоп. Хайде да се обзаложим. Аз казвам, че той ще издържи най-много две седмици в шивашкия клас. Казвайте на какво се хващаме.
Червения се усмихна на Бепи:
— Маймуната е прав. Няма начин да не спечели.
— Слушайте, нашият бизнес си продължава както обикновено. Щом ми се обадят, започваме да действаме. Нищо не се е променило. Ще дойдат нови поръчки, а в тях има пари. Вижте, приятели, поели сме ангажимент да работим за най-главния. Ще трепем типове, които и без това са долни мръсници, боклуци. Ние правим услуга на страната си. Дон Морано прочиства Бруклин. Така ли е? — попита насърчително приятелите си Бефино. — Прав ли съм, Червен?
Червения не отговори. Обърна поглед към Маймуната.
— Аз съм с тебе, Беп — каза Але Хоп. Той посочи с пръст Червения и добави: — Тия смотани миланци ги е шубе да се обвързват.
През следващите седмици Бепи ходеше в манхатънското средно шивашко училище. Пътуваше с метрото сам, а Марио отиваше до същото училище с приятелката си Глория. Марио не желаеше брат си наблизо, защото обичаше да послъгва пред гаджето си, а Бепи би могъл да изтърве нещо неподходящо. Все пак Бепи проявяваше разбиране.
Ако пътуваш сам с метрото в Ню Йорк, можеш да видиш какво ли не. Линията от Бруклин до Манхатън сама по себе си беше един обособен свят. Част от хората, които я ползваха, бяха такива уникални екземпляри, че някой зоолог би могъл да наблюдава с часове как се движат напред-назад из претъпканите влакове като мравки, хвърлят си бегли погледи или пък се взират опулени един в друг. Имаше дребнички възрастни женици, едри старци и, разбира се, майки, които тъпчат дъвки в устите на децата си, за да не повърнат.
Имаше яки бабаити и религиозни групички от всякакви вероизповедания и националности, седнали или застанали прави до удивително екзотични хора от всички краища на света, включително обратни негри, обратни азиатци, обратни евреи, дори и няколко много вежливи, облечени в костюми от три части, обратни италианци от Милано с чадъри под мишницата. И всичко това пътуваше в метрото на Ню Йорк.