Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Изминаха двайсетина минути. Теренът се спускаше неотклонно, като тук-там следите на натрапника заобикаляха или пресичаха животински пътеки. Създаваше се впечатление, че той е знаел накъде отива, че теренът е бил предварително разузнат. Невидимият път, следван от Уолт, престана да се спуска, заобиколи северния склон на един хълм, а после се насочи нагоре. Шерифът забеляза, че се изкачва към хребета, отвъд който се намираше речната долина, където живееха Бъркхолдър и Енгълтън. Долината, в която върху отсрещния северен склон, бяха открили лагера.
Прониза го безпокойство. Там живееше Фиона. Когато Уолт се изкачи на билото и погледна към светлинките долу, ранчото на Енгълтън му се наби в очите като цел. Теренът бе такъв, че ако не се спуснеше на магистралата долу, нямаше как да стигне от мястото, на което стоеше, до другия край на долината, без да прекоси имението на Енгълтън.
Той се намираше по средата между домовете на Хилабранд и Енгълтън. Замисли се върху възможните варианти и реши да се върне при черокито, където имаше пушка и раница за спешни случаи, с по-голямо фенерче, батерии, сателитен телефон и топли дрехи. Можеше да му отнеме десетина минути повече заради изкачването и пътуването с колата след това, но изглежда, си струваше.
Краката го боляха от катерене, но все още му служеха добре. Той щурмува отново планинския склон, като вървеше на зигзаг, за да се настрои на удобен ритъм, и хвана първата животинска пътека, на която попадна. Дивите животни инстинктивно проправяха удобни, макар и понякога криволичещи, пътеки през гората и пущинака. Уолт следва пътеката в продължение на двеста метра, а след това пое пак през дърветата, като бързо набираше височина. Минути по-късно, останал без дъх, стигна до дома на Хилабранд. Обади се по радиото на Чалмърс и й каза да позволи на Хилабранд да се движи из къщата си, но засега да остане с него.
— Улових дирята му и смятам, че се насочва към следващата долина. Отивам към имението на Енгълтън.
По пътя се обади за подкрепления. Най-близкият патрул беше на двайсет минути оттам. Той им каза да пристигнат без сирени и светлини, като очакваше, че ще е приключил с първата част от обиколката, докато се появят.
Беатрис усещаше кога Уолт е развълнуван. Кучето се провря между седалките, опря лапи на централната конзола и го близна под ухото.
— Назад! — извика той.
Песът изскимтя и отстъпи, но продължи ентусиазирано да тупка с опашка по задната седалка, сякаш в синхрон с биенето на сърцето на Уолт.
Трикилометровата автомобилна алея на Хилабранд бе посипана с натрошен камък и бе стръмна, с много остри завои. Колкото и бързо да караше Уолт, не бе достатъчно. Той извади с една ръка телефона и се зае да търси номера на Фиона в указателя, като се чудеше защо не е програмирал бързо набиране с нея. Това изглеждаше съвсем логично, но в същото време му се струваше твърде лично и той се зачуди дали не се е страхувал да го видят как я набира с един бутон. Ако бе тъй, то какво беше породило този страх…
Чувствата му към Фиона, към Гейл и Брандън понякога се преплитаха дотолкова, че му се струваше невъзможно да ги разплете. Не можеше да рискува повторно да се разкрие пред някого другиго, както бе сторил с Гейл. Това го бе оставило уязвим — не се бе чувствал така от юношеските си години, което бе твърде отдавна, за да си припомни как беше постъпил тогава и да си направи изводи. Като тийнейджър се бе лутал в ранните си връзки, без да разбира себе си достатъчно, за да може да предложи кой знае какво. Когато съзря, след двайсетгодишна възраст, усилията му бяха насочени към граденето на кариера и не можеше да посвещава много време и енергия на илюзорната задача да вниква в душата на Гейл. Бяха се любили, бяха се смели, бяха яли и пили заедно и ходили по партита, но никога не бяха говорили за нещо съществено. Не се бяха разкривали изцяло един пред друг. А Уолт не беше сигурен как точно трябва да се действа в една такава сериозна връзка. Тя се оказа единствена и рухна неочаквано за него. Това го остави с потискащото чувство, че същото може много лесно да се случи отново.
Телефонът звънеше, притиснат до ухото му. Уолт се молеше тя да вдигне. После се включи гласовата поща и ругатните му изпълниха колата, а Беатрис заскимтя. Той заби спирачки пред портала на Хилабранд и изчака електронното око да регистрира движението на черокито и да отвори. Стоманената греда се вдигна и Уолт даде газ, мятайки камъчета изпод гумите. Излетя навън, взе завоя сред облак прах и се понесе надолу по пътя. Намери зеления бутон на телефона и набра отново номера на Фиона.