Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Уолт и Беатрис се катереха по пътеката. Кучето вървеше отпред и криволичеше наляво-надясно по непредсказуем начин, забило нос в земята. Единственият доловим звук бе неговото сумтене, докато душеше боровите иглички. Уолт никога нямаше да проумее как точно кучешкото обоняние можеше да дава такива резултати, но го бе виждал прекалено често, за да се съмнява в успеха. Единствената команда, която даваше на Беатрис, беше: „Намери го“. Вълшебна дума, насадена по време на обучението, когато й казваше да търси миризма на човек, жив или мъртъв. Беатрис можеше да го прави с изумителна точност. Като се има предвид сегашното й вълнение, още не бе засякла някоя важна миризма… Това караше Уолт да поглежда назад, към светлините в имението на Енгълтън, и нагоре по склона, към хребета, зад който се намираше имението на Хилабранд. Ако не бе мълчанието на Менкез, по-умната стратегия щеше да е да насочи Беатрис нагоре по хълма в опит да улови миризмата на нарушителя. Но тревогата му за Гили отхвърляше подобна идея.
Той напрегна сили и се закатери по-бързо, затрудняван от тежката и неудобна раница за спешни случаи, както и от пистолета в ръката си. Прозвуча обаждане по радиото — подкреплението тъкмо пристигаше до черокито, на петнайсет-двайсет минути път зад него.
Беатрис спря рязко и вдигна глава. Уолт също спря, загледан в нея. Тя подуши въздуха, озърна се назад към него и очите й блеснаха в светлината на фенера, после продължи напред. Фалшива тревога.
Четиристотин метра по-нататък се отклониха от пътеката и Беатрис започна да души встрани. Трябваше да е сигурно, че не са пропуснали някоя миризма. Скоро тя отново се отдели напред, боровите иглички хрущяха под лапите й, чуваше се шумното й сумтене. Понякога изчезваше за няколко минути, а после се връщаше, за да прецени накъде се движи стопанинът й. Уолт цъкваше с език, за да й съобщи, че я е видял. Беше прекалено тъмно, а и той много бързаше, за да търси следи. Оставяше цялата работа на нея.
Мислите му се отнесоха назад към Фиона и поредица от образи минаха през ума му: тъмната й фигура, свита на дивана; столът, преместен по средата на стаята; непрогледната тъмнина в бунгалото за гости и в главната къща. Светеха само външните лампи с детектори за движение. Той си спомни спокойствието на езерото, огласяно от нощните звуци. Беше ли видял колата й? Като че ли беше там, но не можеше да си спомни точно къде. А защо Кайра се криеше зад онова дърво с бейзболна бухалка?
Беатрис изскочи от мрака и побутна ръката му: бе открила нещо. От колко време я нямаше? Една или две минути. Уолт ускори ход, а тя във вълнението си се втурна напред, извън обхвата на фенера му.
Трийсет секунди по-късно се появи отново и пак побутна ръката му, махайки бясно с опашка.
— Добро момиче! Намерѝ го! Намерѝ го!
Уолт вече тичаше и раницата му подскачаше, а в снопа светлина пред него цялата гора играеше, сенките се удължаваха и танцуваха. Обувките му хрущяха по пътеката, дишането му бе накъсано и учестено.
Той позна мястото. Намираше се точно до равната площадка на нелегалния лагер. Беа го бе отвела до северния край.
Там, пред него, се виждаха непогрешимите очертания на човешка фигура, полегнала до едно дърво. Неподвижна. Той тихо подсвирна на Беа да се отдръпне. Помисли си, че това е местопрестъпление, че са намерили труп. Тя отскочи, сякаш й бяха дръпнали каишката, върна се и тръгна редом с него. Той я погали по главата.
В светлината на фенера изникна Гили Менкез. В ръката си, отпусната до тялото, държеше нещо. Пистолет?
Не, бутилка от вино…
Празна.
Уолт се надвеси над него. Менкез хъркаше. Бе заспал дълбоко. Уолт го побутна с върха на обувката си. Менкез изсумтя, но не се събуди.
Очите на шерифа се плъзнаха обратно към тъмната гора и той си представи светлините в имението на Енгълтън, черната перла на малкото езерце на хълма. В него се надигна гняв. Той отстъпи назад и се свлече край едно дърво, вече извадил радиостанцията.
12.
Фиона се събуди, усещайки как грапавият език на Ейнджъл лиже ръката й.
Птичето чуруликане отвън й извести, че е ранно утро. Докато опитваше да се разсъни, посегна да погали котката. И внезапно осъзна, че усеща нещо като махмурлук — главата я цепеше, устата й бе пресъхнала, погледът й беше размътен. Опита се да седне, но й се зави свят и се отказа. Посегна към тила си и откри дълга хоризонтална подутина в основата на черепа, после вдигна поглед, видя ръба на кухненския плот точно над себе си и направи връзка между двете неща. Отляво сгъваемата табуретка бе преобърната и това също се вписваше в картинката.