Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Никога не бе осъзнавал как няколко минути могат да се разтеглят в часове, но сега го усещаше. Краткият път продължи твърде дълго. Черокито се изкачи по алеята на Енгълтън и Уолт удари спирачките. Поколеба се, после изключи двигателя, излезе и се затича към вратата на Фиона.
Спря точно преди да стигне до нея. Сърцето му бе свито, макар че тук не се забелязваха никакви тревожни признаци.
Той почука леко и когато не получи отговор, потропа по-силно.
Но в къщата цареше тишина.
Уолт извика:
— Фиона! Аз съм!
Викът му отекна и заглъхна. В лятната вечер се чуваше само хорът на жабите и щурците.
Колко настоятелен трябваше да бъде?
Мина от едната страна на бунгалото. Лек ветрец раздвижи листата на дърветата. Венецианските щори с дървени летви бяха пуснати, но той притисна очи към пролуката отстрани.
Това беше дневната. Той си спомни как двамата лежаха прегърнати на пода, а косата й беше разпиляна като ветрило. Спомни си усмивката й и дяволития блясък в очите й, когато тя се изви и устните й се впиха в неговите. За миг спря да диша. От този ъгъл почти не можеше да види дивана, но му се стори, че я съзира, свита отгоре му.
Потропа тихо по прозореца. Фиона го бе поканила да дойде по всяко време. Искаше да я види. Искаше вратата да се отвори.
Тя не помръдна. Може би са само одеяло и възглавници, помисли си Уолт. Отиде до следващия прозорец, но оттам ъгълът също не беше добър. Посегна да почука по стъклото, но се поколеба. Отдръпна ръката си, върна се на входната врата и потропа леко за последен път.
Нямаше отговор.
Беше изправен пред избора или да разбие вратата, или да огледа наоколо и да си тръгне. Изкушението да нахлуе вътре бе неустоимо, но дали беше правилно? Ала защо не му отговаряше, по дяволите? Да не си бе променила решението? А изобщо тя беше ли на дивана?
Отстъпи и обиколи бунгалото, а после и главната къща, която също бе тъмна. Почука на предната и на задната врата, но нямаше отговор. От задния двор се взря в малкото езерце, чиято повърхност се къдреше от лекия ветрец.
Погледна нагоре по хълма, към мястото, където бе стоял преди двайсетина минути. Непознатият, който беше опитал да влезе в дома на Хилабранд, вероятно щеше да мине през имението, без да се отклонява от пътя си, за да се мотае наоколо.
Уолт огледа стръмния планински склон и си спомни за лагера. Това изглеждаше правдоподобна цел.
Обади се на диспечера по радиото.
— Намери ми Гили Менкез. Бързо. — Даде номера на радиоканала, който Менкез да използва за връзка, след което включи радиостанцията си на него.
Върна се в черокито, но не бе в състояние да напусне имението на Енгълтън. Обади се на Фиона за трети път. Пак гласова поща.
Отново трябваше да се бори с изкушението да разбие вратата й. Тя се отнасяше сериозно към правото си на личен живот и страстно се наслаждаваше на свободното си време. Ако беше на дивана и не искаше да му отвори, той можеше да вика, колкото си ще, но тя нямаше да промени решението си. Насилственото нахлуване можеше да издигне непреодолима стена между тях. Заедно с това дойде и осъзнаването, че решението му не е професионално, а лично. Той изпита неприязън към себе си. Не трябваше да се държи така.
Запали двигателя, превключи скоростите и потегли на заден. Фаровете му внезапно огряха млада жена — Кайра Туливич — която се криеше зад едно дърво току зад бунгалото, стиснала здраво в ръце бейзболна бухалка. Стоеше съвсем близо до мястото, където Уолт бе надзъртал през прозореца. Той усети да го побиват тръпки. Какво, по дяволите, означаваше това?
Уолт натисна спирачките.
Но точно тогава един глас се обади по полицейското радио.
— Шерифе, не можахме да открием рейнджър Менкез. Обадих се в дома му. Жена му няма вести от него. Притеснена е, защото той закъснява.
Когато Уолт вдигна отново поглед, Кайра беше изчезнала. Той даде газ и стигна до края на алеята на Енгълтън. Вместо да свие надясно към магистралата, завъртя волана наляво, насочвайки черокито нагоре по хълма, към изоставения лагер.