Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Не. Нямам такива. Не и аз — каза той.
— Не си длъжен да ме ухажваш, но не бива да ме пренебрегваш.
— Никога. Не е възможно.
— А аз обещавам да се държа с теб напълно делово пред хората. Знам, че няма да ти е лесно. Не искам да се тревожиш за това.
— В момента дори не го мисля. И със сигурност не се тревожа за нищо, освен да не те разочаровам, защото не искам това да стане никога. Ако можех да опаковам цялото щастие на света и да ти го подаря, бих го направил. Каквото и да означава щастието за теб, каквото и да искаш — бих ти го дал.
— Тогава ще трябва да опаковаш себе си — каза тя, а пръстите й намериха лицето му и го опипаха като пръсти на слепец. Щом усети, че се усмихва, тя отдръпна ръката си. — Знам, че не можеш да останеш — каза Фиона, — но ми се ще да бъдем заедно колкото може повече. Искам да заспя в обятията ти и никога да не се събуждам.
— А аз искам да се изкъпем заедно — рече той. — Да насапунисам тялото ти.
— Сега ли?
— Защо не?
По-късно Уолт слушаше все още къкрещата в чайника вода, концерта на нощните създания — щурци и жаби, които огласяха нощта. Сред всичко това долавяше непрестанно, успокояващо котешко мъркане и очите му най-сетне се спряха на раираната котка, която лежеше свита върху една възглавница на дивана. Не я бе видял досега.
— Как се казва? — попита той.
— Ейнджъл — назова я Фиона. — Женска е.
Той кимна.
— Никога не е зле да имаш един ангел наоколо — каза тя. Носеше хавлиен халат, пристегнат здраво около тънкия й кръст, докато приготвяше чай за двамата, и му донесе една чаша. Той отново бе облякъл униформата си, овлажняла по раменете от мократа му коса.
Фиона седна с кръстосани крака на дивана. Той се втренчи в нея. Котката стана и се покатери в скута й.
— Това ми харесва в теб…
— Че съм мълчалива ли?
— Да.
— И на мен. — Тя се поколеба. — Тази нощ ти се държа като осемнайсетгодишен.
— Имала си няколко такива, а? — дяволито я изгледа Уолт.
Тя го замери с лъжичката и го улучи в гърдите. Той я улови, докато падаше, и я остави на масичката за кафе.
— Не се задълбочавай много върху това — предупреди го тя.
— Изкушавам се — каза той, — но не смятам да го правя.
— Ти си добре дошъл тук по всяко време. Когато поискаш.
— Също и под душа ли?
— Не бъди нахален.
— Ами ако те помоля?
Тя се изсмя.
— Тази нощ те чух да се смееш повече, отколкото през всичките две години, откакто те познавам.
— Не си ме познавал достатъчно…
— Може би — призна той. — Макар че в библейския смисъл…
— Млъквай! Ако имах друга лъжичка, щях да те замеря и с нея.
Той й подаде лъжичката. Очите й заблестяха ярко, докато тя се преструваше, че ще я хвърли пак, после я остави.
Той въздъхна доволно.
Двамата се втренчиха един в друг.
— Искам да знаеш — каза тя. — За мен нещата са сериозни. Но това не значи, че и за теб трябва да е така. Сега ти давам възможност да се измъкнеш. Тази нощ. В този момент. Без последици. Все едно нищо не е станало. Но ако не се възползваш, ако останеш и решиш да си пробваш късмета, това е съвсем друга работа.
— Разбрано — каза той. Не искаше такава възможност. Щеше му се да спи тук. И да й каже, че е мечтал за това, фантазирал си е за него и то е надхвърлило всичките му очаквания, защото не би могъл да си представи колко спокойно ще се чувства с нея. Усещаше се преобразен. Ако не бяха децата, щеше да избяга с нея, при условие че тя е съгласна да го вземе. И изведнъж осъзна, че тя би се съгласила, би го взела… Това го натъжи.
— Върви си вкъщи — каза тя.
— Винаги ли си такава командаджийка?
— Само когато се страхувам да не изгубя нещо.
— Това няма да стане.
Той остави студената чаена чаша, отиде до нея, за да я целуне по бузата, но тя му предложи устните си и те се целуваха, докато котката не слезе възмутено от скута й.
11.
Уолт получи пистолета на Уин следобед на другия ден и прекара трийсет минути с адвоката му, уреждайки условията за разговора с Болд. Пистолетът бе конфискуван временно, докато Уин завърши доброволен еднодневен курс по боравене с оръжие през следващата седмица.
Същата нощ Уолт се свърза с Болд по скайпа и му обясни, че е получил отговор от Марти Боутрайт, собственик на тим от Националната футболна лига, и че двете беседи вече са уредени. Болд му каза, че ще планира пътуването си и ще му се обади пак.