Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Той се обади на Лиза и й съобщи, че ще закъснее. Ники взе телефона.
— Защо лицата ни изглеждат обратно в огледалото? — попита тя.
— Време е за лягане, миличка. Ще се опитам да ти го обясня на сутринта.
— Ама защо е така?
— Заради начина, по който рефлектира светлината.
— Както когато докторът те удари по коляното ли?
— Не, онова е рефлекс8.
— Но нали ти каза същото.
— Не, различни думи са.
— Звучат ми еднакво.
— Да, така е. Ще ти обясня утре.
— Обещаваш ли?
Ето я и нея — думата, която бе оказала по-силно влияние на живота му от всяка друга. Боби. Гейл. Значката му. Баща му. Той чу собственото си дишане в телефона. Пожела й лека нощ и незнайно защо усети горчивина. Това ли бе тишината, за която го бе предупредила Фиона? От която той бягаше? Дали не трябваше да й се обади?
Десет минути по-късно стигна до портала в подножието на имението Хилабранд — двеста акра частна собственост, граничеща с маршрута Колд Спрингс на скиорската планина на Сън Вали. Кацнала на 2400-метров планински връх, на три километра нагоре по един чакълест път, се издигаше дървената „хижа“ на Хилабранд, с площ 900 квадратни метра, паметник на един ерген с твърде много пари и достатъчно ум, да наеме архитект с вкус.
— Вината е моя — призна Хилабранд. Той носеше безупречно изгладена небесносиня риза с къси ръкави, намачкани сини джинси и зелени обувки „Кийн“. Със загорялата си кожа, сините си очи и скептичната си усмивка постоянно му се налагаше да отклонява сравненията с Робърт Редфорд. — Бях погълнат от работа. Оставих всички лампи загасени, така че в къщата бе тъмно като в рог — боя се, че е изглеждало като покана. Чух нещо… И погледнах… — Той поведе Уолт по истински лабиринт от коридори и стигнаха до огромна кухня. Там дръпна завесата на вратата. — Беше се заел с тази врата. Опитваше се да я разбие. — Той я отвори и показа на Уолт къде нарушителят беше мъчил да я изкърти, ползвайки вероятно някакво желязо. — Аз включих външната лампа. Надзърнах и го съзрях. Беше на ръст около метър и осемдесет, с широки рамене. Не му видях лицето. Само гърба. Носеше джинси и тъмен суитчър. Изчезна за миг. Беше много бърз.
— Видяхте ли цвета на косата? — Уолт си водеше бележки.
— Не. Носеше бейзболна шапка, предполагам.
— Сигурно имате оръжие тук — каза Уолт.
Хилабранд бе бивш армейски генерал, който се бе оттеглил, за да се включи в неправителствена организация. Поддържаше охранителен отряд от военни ветерани, които му бяха верни до гроб.
— Разбира се. Питате дали съм тръгнал да го гоня в гората? Стига, шерифе. Не ме подценявайте.
— Първо сте се обадили на своите хора, така ли да разбирам?
— Вие наистина не гледате на мен с добро око, а? — Той се облегна назад. — Не. Обадих се на 911 и съобщих за натрапника. Не държа около себе си хайка. Това ли си мислите? Имам служители. Разбира се, че имам. Но те спазват обичайния работен ден.
— Заместник-шериф Чалмърс ще остане с вас, за предпочитане в стая без прозорци — някоя стая на втория етаж ще свърши работа.
— Сигурно се шегувате — засмя се Хилабранд.
— Човек във вашето положение, сър… Първата ни работа е да ви защитим. — Уолт съпостави това с отговора, който бе дал в подобна ситуация в къщата на Винс Уин. В онзи случай бе предположил, че изстрелите са прогонили крадеца, но осъзна, че и личното му отношение се е намесило, а това беше лошо.
— Смятате, че… — усъмни се за миг Хилабранд, но бързо се поправи. — Глупости. Аз мисля, че е като у Бъркхолдър…
— Може и да е само това, но ще направим, както казах.
Чалмърс стоеше в готовност. Хилабранд й махна да го последва и двамата излязоха. Уолт прекрачи през вратата на кухнята и насочи запаленото си фенерче към росната трева.
Проследяването на дири за него не бе хоби, нито професионално изискване. Това беше наука, страст. Той приближи синкавата халогенна лампичка на фенерчето към тревата и видя как стотици перлени капчици блеснаха и заискриха. Сред тях, като верига от езерца, имаше тъмни овални форми, отпечатъци от стъпките на нарушителя. Вървейки отстрани, той ги проследи по лекия наклон на ливадата до края на гората и продължи навътре в тъмното. Търсеше разместени листа, наскоро пречупени клонки и огънати стъбла на растения и диви цветя. Спускаше се все по-надолу по хълма, съсредоточен и развълнуван от решаването на загадката. На някои места губеше следите на непознатия и съжаляваше, задето не взе Беатрис със себе си, а я остави в черокито. Изкуши се да се върне и да я вземе, но се съмняваше, че тя ще може да улови миризмата от самата земя, затова реши, че не си струва да си прави този труд.
8
Игра на думи чрез редуване на reflect (отразявам) и reflex (рефлекс). — Б.р.