Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Значи вече се правиш на детектив? — усмихна се той, но веднага се поправи. — Това беше шега.
— Ха-ха-ха… — засмя се пресилено Фиона.
— Слушай, двамата с Гили намерихме едно място пред къщата на Бъркхолдър, където тревата беше утъпкана. Този човек е проучил нещата и е избрал момент, когато в дома е нямало никого. Та недей да се притесняваш, че ще се появи тук.
— Затова ли паркира джипа си на върха на хълма, където всеки може да го види?
— Забелязала си — учуди се той.
— Имам око на фотограф. Не изпускам много.
— Не, наистина не изпускаш.
Снимките му вече се бяха прехвърлили. Фиона заработи на лаптопа. Уолт стана и надникна над рамото й, впечатлен от начина, по който тя дооправяше всяка.
— Това е изумително — възкликна тихо той.
— Човек може да направи абсолютно всичко с една снимка. Знаеш го.
— Ти можеш. Но не и аз.
— Това типично ли е за незаконно пребиваващите в гората? — попита Фиона. — Да проучват къща по този начин?
— Вероятно не.
— И аз мисля, че не е.
— Хубаво е, че държите всички лампи светнати — каза Уолт. — Така той ще стои настрана, ако вече не е напуснал района. — Замълча за миг. — Защо все говорим на служебни теми? Не дойдох тук, за да ти дам апарата си. Това ми хрумна в последния момент.
— Тогава защо дойде?
Той не се поколеба. Толкова време бе прекарал в обмисляне на този момент, на правилната ситуация, а не бе измислил нищо.
Наведе се и я целуна. Очите й отразиха изненадата й, но устните й, топли и сладки като вино, се притиснаха по-силно към неговите. А после тя затвори очи, ръцете й обхванаха главата му и тялото й се разтресе като от гърлен смях.
Той се дръпна, но тя не го пусна и каза:
— Не… Не смей да спираш — и продължи да го целува жадно.
Столът й се катурна назад и Уолт я сграбчи в ръце, за да не падне. Усещаше тежестта и топлината на тялото й, притиснато към него, докато я отпускаше леко на пода.
Косата й се разпиля като ветрило върху килима. Тя се смееше като дете, което отваря неочакван, но отдавна жадуван подарък. Телата им се докосваха, ръцете им започнаха да проучват другия с наслада. Тя прокара пръсти покрай ухото му, държейки лицето му близо до своето, и успя да промълви:
— Защо чакаше толкова…
Уолт отговори с усмихнати очи. Изтри с пръсти една сълза, търколила се по бузата й.
— Ще посмеем ли да направим това? — прошепна той.
— И още как — отвърна тя задъхано, като издърпа ризата от колана му и плъзна ръце нагоре по гърба му, от което го побиха тръпки.
Времето спря всички мисли. Уолт се откъсна от себе си, от всичките си планове и предварителни решения. Събориха една ваза от масата. Когато той посегна да я изправи, Фиона се изсмя по-силно и го плесна по ръката, а после я хвана и насочи пръстите му надолу. Уплашен и въодушевен, намирайки се едновременно там и някъде другаде, той усети как тя откликва на докосването му, разтваряйки крака, и топлината й бе всепоглъщаща. Ароматът й, свещен и загадъчен, го потопи и опияни. Беше замаян от нея, завладян, ала не докрай подготвен, боеше се от неопитността си. Но изведнъж й се отдаде изцяло, като внезапно се озова отвъд пределите на всякаква логика или мисъл, тласкан от изначалната човешка жажда да се съедини с нея.
Когато всичко свърши, когато по лицето й запламтя червенина и голата й плът настръхна, Фиона отвори очи, взря се в тавана и се усмихна дяволито, после се засмя.
— О, боже — въздъхна тя. Хвана го за косата и дръпна, отново се изсмя, а после повтори по-тихо: — О, боже.
Той й отговори, но не с думи — не можеше да намери такива, всичките го бяха изоставили… Вместо това стисна ръката й и както лежеше до нея, докосна с нозе тънките й глезени, така че краката им се преплетоха, както допреди миг се бяха преплели телата им. Заедно се втренчиха в тавана.
— Трябва да ми обещаеш — каза тя, — че никога няма да се преструваш, че това не се е случило. Само това искам от теб.
— Обещавам.
Минутите се нижеха бързо… Фиона го докосваше леко, сякаш искаше да се увери, че той още е там, до нея.
— Има моменти, които никога не забравяш — прошепна тя. — Този е един от тях.
— Съгласен съм.
— Не казвам, че трябва да се случи отново. Нито пък, че няма да се повтори. Просто трябваше да стане сега. И стана. И не бива да изпитваме никакви съжаления.