Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Уолт позяпа „Дисни Ченъл“ с дъщерите си, почете заедно с тях преди сън, а после се залови да прегледа натрупаните в пощенската кутия имейли, докато Беатрис се навърташе около краката му. Това беше първата му нормална вечер от известно време насам и той си обеща, че ще го прави по-често. Бързо осъзна, че Фиона бе права за неговата нетърпимост към тишината, макар да не смееше да я изпита. Продължи да се занимава с разни дребни задачи, докато капна от умора и заспа в леглото, което някога бе делял с Гейл. Кучето задряма преди него. Той спа дълбоко и не си спомняше да е сънувал нещо.
На следващия ден, един юлски вторник, му съобщиха, че при него е дошъл Тери Хог. Тери направи комплимент на Уолт за декорираната пушка „Ремингтън“ с ролков затвор, окачена в стъклена кутия на стената. В продължение на десетина минути обсъждаха огнестрелните оръжия и Уолт не изпитваше нужда да притиска адвоката.
Накрая Хог извади запечатан найлонов плик и го побутна по бюрото към Уолт. В него имаше чифт черно дантелено бельо.
— Принадлежи на Дион Фанчели.
— Не очаквах точно това — призна Уолт.
Хог плъзна към него подписан и нотариално заверен документ.
— Заявлението на моя клиент за това как бельото се е оказало у него и че е било предадено директно на теб.
Уолт прочете внимателно документа.
— Любовен сувенир, така ли?
— От втория им път, който е бил и последен — каза Хог. — Разпитах неколкократно момчето, Уолт. Имали са полов контакт два пъти. Други неща сигурно са правили. Но това е било само два пъти, последния път преди осем месеца. Клиентът ми е готов да сътрудничи напълно. Не е той. И аз му вярвам, в случай че те интересува.
— Интересува ме.
— Така си и мислех.
— Това, което ти казах, беше истина. Не той е целта ми.
Хог извади втори найлонов плик. Той съдържаше памучен тампон.
— Това приключва нашата част от сделката — каза Хог. — Предполагам, че трябва да ти пожелая успех. Клиентът ми ще се зарадва, че е отхвърлен като заподозрян.
— Тя споменавала ли му е нещо за проблеми вкъщи?
— Знаел е, че има проблеми — рече Хог. — Двата пъти, когато са опитвали да правят секс, било пълен провал. И не заради него, а заради нея. Емоциите я обхващали толкова силно, че той прекъсвал, въпреки че ползвали презерватив.
— И после не са опитвали пак?
— Не. И не са говорили за това. Той повдигнал въпроса само веднъж. Тя избухнала. После не си говорили с дни. Младежът не е достатъчно опитен и не е забелязал предупредителните знаци. Просто си помислил, че е прекалено малка и е било глупаво от негова страна да опитва.
— Бил е прав.
— Наистина.
— Добре — съгласи се Уолт, като прие и втория документ, придружаващ тампона.
— Ако можем да ти помогнем да спипаш копелето, Уолт…
— Благодаря. Мисля, че вече ми помогнахте.
Уолт нареди двата найлонови плика да бъдат опаковани и изпратени в лабораторията в Меридиън, като знаеше, че ще получи резултатите най-рано след няколко седмици, ако има късмет.
Предродилната проба от майката трябваше да бъде взета през следващите няколко седмици — между десетата и тринайсетата — и щеше да е по-проблематична. След четиринайсетата седмица единствената възможност беше амниоцентеза — процедура, която щеше да подложи плода на известен риск, така че той не би настоявал за нея. Трябваше да действа бързо със съда.
На обяд посети „Ротари Клуб“, срещна се с двамата разследващи заместник-шерифи, за да направят преглед на случаите, и отговори на дузина имейли, преди да се отправи към вкъщи, при Лиза и момичетата.
Беше в черокито, когато чу повикване от диспечера. Имало обаждане за забелязан неканен гост в имението на Роджър Хилабранд. Той работеше по договор с военните, продължаваше да проявява интерес към Фиона и за известно време бе заподозрян по един друг случай на Уолт. Но което бе по-важно, живееше само на километър и половина — по права линия — от ранчото на Енгълтън и на около километър от лагера в гората, който Гилермо Менкез държеше под око.
Заместник-шериф Чалмърс отговори на повикването на диспечера и миг по-късно Уолт се обади, че ще провери оплакването. Чалмърс щеше да се отзове колкото можеше по-скоро. Щеше да заобиколи портала, за да не го отваря, и да се изкачи пеш по дългата три километра автомобилна алея, оглеждайки се за натрапника. Ако стигнеше до къщата преди Уолт, трябваше да уведоми Хилабранд, че шерифът е на път.