Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Хелън видя как Лукас им обръща гръб и се вцепенява. Хектор сложи ръце на слепоочията си и заби опакото на дланите си отстрани на челото си, сякаш се опитваше да попречи на черепа си да се разцепи наполовина.
— Не, Хектор! Недей! — изкрещя Клеър, като се хвърли върху него. Покри очите му с ръцете си и се опита да препречи зрението му, за да не види Лукас. Въпреки че Клеър почти го задушаваше, Хелън видя как лицето на Хектор почервеня от ярост.
Лукас трепереше от усилието да се сдържи, но накрая се предаде. Изражението в очите му беше безумно, когато се завъртя да застане лице в лице с Хектор. Фуриите го бяха обсебили и му нареждаха да убие братовчед си или да умре, докато се опитва да го направи.
— Моля те, Лукас, върви си! Върви! — изрече дрезгаво Хелън е пресъхналото си гърло. Знаеше, че той й беше наредил да не го докосва никога повече, но не я беше грижа. Тя скочи и сложи ръце на раменете му, изблъсквайки го от Клеър и Хектор.
Хелън го блъскаше по гърдите, но Лукас не можеше да откъсне очи от Хектор. В напиращия си порив да убие Прокуденика, Лукас отхвърли силно Хелън на земята, и тя извика, когато си изкълчи китката върху неравните ниски храсти.
Когато чу болезнения й вик, шокът явно изтръгна Лукас от неистовата му ярост. Той погледна надолу и видя Хелън на колене, обгърнала наранената си китка.
— Съжалявам — прошепна той. Преди Хелън да успее да се изправи на крака, той скочи във въздуха и се изгуби от поглед.
Тя се загледа след Лукас: името му бе увиснало в дъното на гърлото й и го притискаше и присвиваше. Искаше да го повика да се върне при нея и да настои за някакво обяснение. Ако Лукас я мразеше, защо да й се извинява? И защо му е да я защитава, преди всичко?
— Лен, съвземи се! — изкрещя Клеър, като я дърпаше за ръката. — Има пожар!
Хелън с усилие откъсна очи от късчето небе, в което беше изчезнал Лукас, и се огледа наоколо, докато Клеър с мъка я изправи на крака. От сухите храсти се диплеше дим, и тя чу първите тревожни викове, докато хората си проправяха път от пистата за бягане към началото на гората.
— Тръгна от твоята мълния — обясни кратко Хектор. — Трябва да вървя. Не се предполага да бъда тук.
— Какво беше това? — попита Хелън, като повиши тон, за да попречи на Хектор да си тръгне.
— Отряд на Стоте братовчеди. Скъпият ни чичо Тантал иска отмъщение за Креон, и няма да спре, докато аз не бъда заловен. Нямам представа как са ме намерили — отвърна той, като добави цинична ругатня накрая. — Пази се, малка братовчедке. Ще поддържаме връзка.
— Чакай! — изкрещя Хелън след него, но точно тогава няколко свидетели се провряха през дърветата, за да видят пожара, и Хектор трябваше да побегне. — Говорех за съществото, което даваше заповедите… — замлъкна тя неубедително, без да довърши, когато гърбът на Хектор се стопи в далечината.
Хелън остави Клеър да измисли историята, с която да прикрият станалото. За Клеър беше прекалено лесно да убеди всички, че е имало странна буря. Много свидетели бяха видели мълнии и „тъмни облаци“ мистериозно да покриват гората. Всичко, което Клеър трябваше да направи, беше да опише себе си и Хелън като невинни странични наблюдатели, които просто случайно бяха пристигнали първи на мястото. Хелън не можеше да е сигурна, но й се стори, че видя как Зак направи гримаса, когато Клеър разказваше опашатата си история. Запита се дали Зак беше видял цялата случка. Но ако беше, защо не каза нищо?
По време на полета към къщи, Хелън и Клеър имаха много време да си говорят стреснато за случилото се. Не можеха да рискуват да бъдат подслушани от някой съотборник, но непрекъснато хвърляха погледи една към друга с разтревожени очи. Никоя от тях не искаше да е сама тази вечер, затова направиха планове Клеър да остане да преспи в къщата на Хелън.
Щом Клеър слезе от самолета, двамата с Джейсън се втурнаха един към друг. Той изглеждаше блед и напрегнат, и двамата се гледаха с такава очевидна преданост, че на Хелън й се сви сърцето.
— Люк не знаеше дали си пострадала или не — изрече задавено Джейсън, докато пъхаше ръка под якето на Клеър. Под прикритието на дрехата, той леко прокара излъчващите си меко сияние ръце на Лечител по ръцете и ребрата на Клеър, проверявайки я за счупени кости или вътрешно кървене. — Каза, че те е съборил някакъв Потомък…
— Тя е добре — каза Хелън с успокоителен тон.
— Разбира се, че според теб е добре. Нямаш никакво понятие колко лесно е да пострада. Ти си неуязвима — отвърна й рязко Джейсън: гласът му се усилваше леко с всяко изречение.