По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
— Нека опитаме още сега — развълнувано предложи госпожа Девън. После обясни на Стюарт: — От години ходя на психоанализа и едва вчера имахме успех — ставало дума за някакво събитие, което съм погребала в подсъзнанието си. Нека видим дали Джена може да ни каже какво е то!
— Мамо! — простена Трейси. — Не карай Джена да го прави, ще се засрами!
Джена усети как лицето й се изчервява. Настина се засрами, но нима можеше да откаже на човек, който в момента й осигурява покрив над главата?
Трейси обаче не бе приключила:
— Освен това мадам казва, че никога не трябва да се използваме един друг и да използваме дарбите на другите, а това включва и родителите.
— Коя е мадам? — попита Стюарт.
— Учителката в специалния ни клас — обясни Джена. — Тя казва, че трябва много да внимаваме пред кого разкриваме дарбите си. Казва, че има много лоши хора, които може да пожелаят да ни използват за своите подмолни цели.
— И е напълно права — твърдо заяви Стюарт. — Не знам как точно някои хора биха се облагодетелствали от използването на дарбата ти да четеш мисли, Джена, но съм уверен, че могат да измислят нещо. — После се обърна към приятелката й и рече: — А някой може да се опита да те принуди да ограбиш банка вместо него. Мисля, че е най-добре да не казвате на много хора на какво сте способни.
— Съгласен съм — заяви и господин Девън. — Нека това остане в семейството.
— Точно така. — Стюарт погледна Джена и повтори. — Да го запазим в семейството.
Джена внезапно усети как някакво чувство я изпълва. Нима наистина се случваше? Възможно ли бе?
— Напълно сте прави — заяви и госпожа Девън. — Всъщност, срамувам се от молбата си да ми покажеш дарбата си, Джена.
— Няма нищо — смънка момичето.
Майката на Трейси вдигна чашата си с вино и предложи:
— Нека вдигнем тост за дъщерите ни и да се закълнем, че никога няма да се възползваме от дарбите им.
Стюарт вдигна чашата си и господин Девън го последва.
— За нашите дъщери — припяха те.
Джена извърна поглед, когато Трейси се взря в нея. Подозираше, че въпреки че не притежава никакви способности за четене на мисли, приятелката й знае точно какво изпитва в момента.
Което й напомни какво възнамеряваше да направи на Стюарт Кели. Когато госпожа Девън отиде в кухнята, за да донесе десерта, Трейси стана да й помогне, а двамата мъже се заприказваха за някакъв филм, който бяха гледали. Настъпи удобен момент да опита да прочете съзнанието му.
Тъй като си говореха, темата на разговора им навярно щеше да е най-първото нещо в главата на Стюарт. Ала това беше и сгоден момент да опита онова, което госпожа Девън предложи — да види дали може да проникне под повърхността и да стигне по-дълбоко.
Баща й, Джена се поправи — Стюарт — стоеше с гръб към нея и нямаше да има проблем да се втренчи в него. Първо изолира гласовете им, музиката от стереоуредбата и звуците, долитащи от кухнята. Сетне се съсредоточи в проникването в съзнанието на Стюарт.
Но не успя. Опита отново и после отново, но не съумя дори да долови и най-повърхностните мисли за филма, който обсъждаха. Нима умееше да я блокира като Емили? Не, вероятно собствената дарба помагаше на Емили да не бъде прочетена. Това със Стюарт бе по-скоро като онова, което й се случваше, щом опиташе да прочете съзнанието на майка си. Беше нещото, свързано със семейството…
Джена затаи дъх. А после се задави.
Господин Девън й наля малко вода, докато Стюарт я потупваше по гърба.
— Поеми дълбоко дъх — нареди й той.
Тя го послуша и, когато спря да кашля, отпи от водата.
— Добре ли си? — попита я Стюарт.
— Добре съм — увери тя баща си.
А в мислите си добави: „Може би дори повече от добре.“
9
Вече от двайсет и четири часа Аманда се упражняваше да бъде момче. Е, не точно да бъде момче, защото освен ползването на тоалетната, не бе правила нищо особено момчешко. Но бе имала цял ден да свикне с усещането да е момче. Но не бе достатъчно. И още й беше много, много странно.
Когато предишната сутрин осъзна, че вече е в тялото на Кен Престън, остана направо поразена. Макар това да бе първоначалният й план, не беше осъзнала, че изпитва съжаление към Кен. Ала явно чувствата, които усети, след като го видя в четвъртък, бяха искрено съчувствие и жалост, а не само недоволство от факта, че е видяла как плаче едно момче.