Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Изабел беше очарована.
Покритият със ситен чакъл вътрешен двор бе засенчен от короната на грамаден чинар, чието стъбло бе оградено с плет от лавандула със сребристи листа. В светлината на залязващото слънце всичко приличаше на мотив за сладникава пощенска картичка: зиданият кладенец със старомодната помпа, бялата плюшена котка върху перваза, която сънливо погледна Изабел, топките за боулинг, които някой беше забравил под чинара, овехтялата пейка пред входната врата. Дори старото, поръждясало рено, до което беше парки рала, стоеше някак живописно.
Не толкова живописен, но затова пък видимо скъп беше черният кабриолет порше, паркиран насреща. През затъмнените стъкла Изабел видя седалка от най-фин марокен, елегантен волан и табло от фино дърво, всичко специално изработено. Хм, явно собствениците на този имот не страдат от недостиг на пари. Само това порше и елегантните коне отпреди малко струваха цяло състояние.
— Ооооооок! Ооок! — Една дебела кафява кокошка се бе появила от нищото и с тихо кудкудякане прекосяваше двора, преследвана от една закръглена жена на средна възраст.
— Ела тук, гадна кокошко — извика жената.
— Ооооок — изкудкудяка невъзмутимо кокошката и се пъхна зад старото рено.
Жената понечи да тръгне след нея, но в този миг забеляза Изабел и се закова на мястото си.
— Коя, за бога, сте вие? — Нейното гневно, едва ли не заплашително лице обезсърчи Изабел.
— Ооооок — произнесе кокошката от скривалището си.
— Никаквица такава! — каза дебелата жена. — Какво търсите тук? Сега не продаваме плодове, едва март е, в случай че не сте забелязали. Долна твар!
Изабел не можеше да определи дали жената говори на нея или на кокошката, или и на двете.
— Аз… амм — каза тя. — Добър ден. Аз…
— Това е наш гост, който ще нощува тук, Ермелин — чу се дълбок глас зад нея.
Това беше тъмнокосият мъж отпреди малко, Корин, този път без коня си и без красивата жена, но все така безумно привлекателен и секси.
Щом го видя, Изабел изпита невероятно облекчение.
— Ах, това е ваша приятелка, така ли, господине? — Пълничката жена отново се обърна към кокошката. — Ела тук, звяр такъв!
— А къде е вашата… къде е госпожата? — попита Изабел.
— Мадлен ли? Тя се оправя с конете.
От този отговор не ставаше ясно в какви роднински или други отношения са двамата. По някаква причина на Изабел страшно й се искаше Мадлен да се окаже някоя селска учителка лесбийка или игуменка на местния манастир.
— Елате, ще ви покажа стаите. Идеята продължава да ми се струва откачена, но трябва да удържа на думата си. Ермелин, когато приключите с кокошката, бихте ли казали на майка ми да дойде в крилото за гости? Нека доведе и Лоран.
— Да, разбира се. — Дебелата жена беше измъкнала кокошката иззад колата и здраво я държеше в ръцете си. Кокошката кудкудякаше изплашено.
— Ще я… заколи ли? — Изабел преглътна състрадателно.
— О, не. Просто ще я върне в кокошарника — каза мъжът. Той й подаде ръка. — Ами да започнем отначало, госпожице. Това е „Ринкинкин“, петата по големина прасковена плантация на департамента, аз съм Корин ле Бер, а вие коя сте?
— Изабел Теген. — На Изабел й се стори, че това е доста оскъдна информация, и добави: — От Хамбург.
— Откъде знаете така добре френски? — Корин ле Бер отвори боядисаната в цвят магарешки трън врата, водеща към едното от двете странични крила, и я поведе по тесен тъмен коридор.
— Майка ми беше французойка. Израснала съм като би-лингвист.
— Практично. — Той отвори още една врата. — Както казах, крилото за гости не е по-добро от младежко общежитие. И не е проветрявано от пет месеца!
— Крило за гости — повтори впечатлена Изабел и пристъпи напред в полумрака.
— Звучи добре, нали — каза Корин. — За всеки случай звучи по-добре, отколкото изглежда. От дете помня как тук всяко лято идваха дузини студенти от Канада и Съединените щати. Работеха на полето за мизерна заплата, но майка ми се грижеше царски за тях. Вечер тук наставаше голям купон. Цялото лято беше купон. Сега можем да си позволим само трима или четирима помощници, при това не от Канада или Америка, а от Източна Европа. И от селото. Тук има неколцина безработни. — Той отвори един прозорец и бутна навън капаците. — По всяка вероятност времето на купоните вече отмина.